Коди Макфейден - Тъмната страна

Късният септември тук е коренно различен от онзи, с който сме свикнали на западния бряг. Въздухът като че ли има зъби, чиято захапка обещава зима със сняг. Тази зима няма да е толкова зле, колкото например в Бъфало, Ню Йорк, но няма и да е толкова смехотворна, колкото в Калифорния.

Навсякъде има дървета — млади и стари. Самото им количество ми подсказва, че са високо ценени от града, и разбирам защо. Есента е основният сезон в Александрия, Вирджиния. Листата са започнали да пожълтяват и всичко е много красиво.

Колата спира, задната врата се отваря и аз влизам вътре. Време е да се съсредоточа върху работата, заради която съм тук. Директорът ме запозна с основните факти за Розарио Рийд.

— Тя е на четиресет и осем години. Родила е Декстър на двайсет и шест, година след като се е омъжила за конгресмена. Двамата се познават още от гимназията, но са изчакали няколко години след колежа, за да сключат брак. Прадядо ѝ дошъл в САЩ от Мексико и създал малка империя за добитък във времена, когато това било трудно за постигане от един мексиканец в Тексас. Явно прадядото е предал предприемчивостта си и на децата, защото госпожа Рийд е доста корава жена. Тя е адвокатка, възпитаничка на „Харвард“, и знае как да ти изпие кръвчицата. Докато господин Рийд се издигаше в политическата си кариера, тя правеше същото в своята област. Спечели много сериозни дела, за никое от което не разполагам с подробности, но всички са свързани с големи корпоративни представители. Когато господин Рийд реши да се кандидатира за Конгреса, тя се отказа от кариерата си на адвокат и се зае с кампанията му. — Директорът поклати глава в знак на възхищение. — Много хора във Вашингтон се страхуват от нея, Смоуки. Госпожа Рийд е една от най-приятните жени, които познавам, но може да бъде много безскрупулна, ако се изправиш срещу съпруга ѝ.

Всичко това ми се струва много интригуващо, дори заслужаващо възхищение, но високопоставените хора бързо могат да се превърнат в митологични същества, ако им бъде позволено. Искам сама да преценя Розарио Рийд, защото, ако успея да разбера майката, ще ми е по-лесно да разбера и детето ѝ. Важно е да усетя дали и доколко ще ме излъже, и ако го стори, поради каква причина ще го направи? От обич към него? Политическа съобразителност? Просто за спорта?

Госпожа Рийд ме посреща с кимане, когато затварям вратата на колата. Почуква по разделящата преграда, за да даде знак на шофьора да потегля, и натиска бутон, който според мен изключва интеркома. Автомобилът тръгва и известно време двете се преценяваме.

Розарио Рийд безспорно е много привлекателна жена. Притежава класическите черти на интелигентна латинска красавица — изтънчени, но в същото време и чувствени. Като жена мога да кажа, че е взела мерки, за да намали красотата си. Косата ѝ е късо подстригана като на бизнес дама, а сивите косми не са докоснати. Миглите ѝ не са подчертани със спирала. Синът ѝ е наследил месестите си устни от нея, но тя използва молив, за да изглеждат по-скромни. Облечена е в обикновена бяла блуза и тъмносини сако и панталон, които са перфектно ушити, но са лишени от всякакъв сексапил.

Тези изкуствени атрибути подчертават политическата ѝ съобразителност и ми говорят достатъчно за нейната лоялност към съпруга ѝ. Розарио постъпва различно от повечето жени. Тя потиска своята естествена чувственост и прикрива красотата си с огромен професионализъм. Използва туид, а не коприна.

Защо? За да се понрави на женската част от избирателките на конгресмена. На властните жени им е позволено да бъдат привлекателни, но не и чувствени и сексапилни. Нямам представа защо трябва да е така, но дори аз съм подвластна на това влияние. Бих се доверила повече на властна жена, която прилича на Розарио, отколкото на някоя манекенка на „Виктория Сикрет“.

Върви, та разбери.

Госпожа Рийд също така е силна. Държи се на положение, макар че мъката ѝ е изписана в очите ѝ. Не би се разплакала на публично място. Скръбта е нещо лично за тази жена — поредното, което двете с нея споделяме, освен мъртвите ни деца.

Тя първа нарушава мълчанието:

— Благодаря ви, че се отзовахте, агент Барет. — Гласът ѝ е премерен, тих, нито силен, нито слаб. — Наясно съм, че това е необичайно. През всичките тези години си налагах правилото, че няма да използвам политическото положение на семейството си за лични цели. — Розарио свива рамене и тъгата ѝ придава ужасна елегантност на този жест. — Детето ми е мъртво. Затова направих изключение.