Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Би ли се подложил на детектор на лъжата?

— Доколкото знам, подсъдима е жена ти, не аз.

— Трей купувал ли е кокаин от теб?

— Нека да седнем — каза Бенито.

Той придружи Скот до канапетата; Скот седна с лице към прозореца, а Бенито се настани насреща му и посочи през рамо.

— Федералните ме наблюдават през улицата. Насочили са камери в прозорците ми и снимат денонощно. Все едно съм кинозвезда…

— Откога познаваш Трей?

— Двамата израснахме заедно. Той живееше в хубав квартал, в южните части на града, до плажа. Аз — в жилищен комплекс в северните райони, близо до доковете. Сега и аз живея близо до плажа, а комплексите ги няма, отнесе ги Айк. С тях си отидоха черните и латиносите. Белите, например твоят приятел сенаторът Армстронг, се надяват черните и латиносите никога да не се върнат. Ако просто се скрием някъде и богатите туристи не ни виждат, викат си те, това ще бъде добре за туризма. Само Трей не мислеше така. Той се отнасяше с мен като с човешко същество. Идваше ми на гости, излизаше със сестра ми, беше й кавалер на абитуриентския бал… Двамата бяхме като братя.

— Как попадна в бизнеса? — попита Скот.

— Аз съм завършил Харвард, със специална стипендия за малцинствата. Не си намерих работа на Уолстрийт заради кризата, та се върнах на острова. Но и тук един чикано като мен, със или без Харвард, можеше да си намери работа най-много като келнер. Когато преди две години се освободи тази длъжност…

— Как?

— Моят предшественик е водил двойно счетоводство, крадял пари.

— Какво се е случило с него?

— Така и не попитах.

— Но си продавал дрога на Трей?

— Да.

— Много ли?

— Редовно.

— Той тук ли идваше?

— Не. Знаеше, че сградата се наблюдава, че веднага ще го познаят по бентлито или мотора. Можеше да му навреди на кариерата, затова имахме друга уговорка: аз доставях стоката на място, в дома му.

— Правиш ли го за много клиенти?

— Само за двама. Сега вече за един.

— Значи си бил в къщата?

— Разбира се.

— Бил ли си арестуван някога?

— Два пъти. Но обвиненията бяха свалени.

— Значи са ти вземали отпечатъци?

— Да.

Бенито беше вкаран в базата данни, следователно неидентифицираните пръстови отпечатъци, открити при убийството на Трей, не бяха негови.

— Имам чувството, че властите не ти пречат особено на бизнеса.

Бенито се усмихна.

— Никой не желае да давам показания в съда и да изпортя клиентите си.

— Да се върнем на темата. Как точно извършваше доставката при Трей?

— Той ми беше дал ключ от гаражната врата. Поставях стоката в кухненския асансьор и натисках бутона за четвъртия етаж. Там е кабинетът му.

— На какъв интервал извършваше доставки?

— Всяка седмица.

— По кое време?

Бенито вдигна рамене.

— По всяко.

— През деня?

— Да.

— А как ти плащаше?

— При следващото ми отиване парите ме чакаха.

— В кухненския асансьор?

— В хъмъра.

— Значи с Трей всичко е вървяло гладко?

— Не съм казвал такова нещо.

— А какъв беше проблемът?

— Трей ми дължеше петстотин хиляди долара.

— За тия пари може да се купи много кокаин.

— Моят продукт е от най-високо качество. Трей искаше най-доброто. Допускам, че го е споделял с жена ти.

— А защо не ти е платил? Той беше богат.

— Трей не ме предупреждаваше, когато отиваше на турнир, така че аз си доставях седмичната пратка. Той отсъстваше по две, три, понякога до четири седмици. Като се върнеше, прибираше стоката от кухненския асансьор и ми плащаше за всичко. Тази година през април отново замина нанякъде, но всяка седмица намирах асансьора празен, а в хъмъра нямаше пари. Казах си: някой прибира стоката и му я препраща до турнира.

Бенито въздъхна тежко.

— Аз вярвах на Трей. Като на роден брат му вярвах. Един ден ми се обажда, казва, че шест седмици е бил на турнири, и иска доставка. Аз му викам: плати си най-напред каквото ми дължиш, петстотин хиляди. Той казва, че нищо не е получил. Аз му обясних как съм слагал стоката в асансьора, как следващия път съм го намирал празен… — Той поклати разстроено глава. — Трей ме обвини, че искам да го измамя.

— А ти мамеше ли го?

— Не. Доставях стоката.

— Че къде е отишъл кокаинът?

— Нямам представа. Трябваше да спре доставките за времето на отсъствието си, както човек си спира абонамента за вестник. По закон за извършена, но неполучена доставка е отговорен купувачът.

— Какво, смяташе да го съдиш ли?

— Ние не водим съдебни дела.

— Направо убивате.