Марк Хименес - Обвинена в убийство

Скот бе изпратил Боби и Карин да се прибират във вилата. Скоро двамата щяха да стават родители, а според собственото му завещание бяха настойници на момичетата. Не биваше да ги излага на излишни рискове. Той подмина сградата с колата си, паркира половин пряка по-нататък и се замисли как да подходи към горилите на вратата. След като не измисли нищо, Карлос каза:

— Аз ще се оправя с тях, шефе. Тия са мои хора.

Той тръгна наперено по тротоара, облечен от глава до пети в черна лъскава кожа, подмина сребристото мазерати, паркирано до бордюра, и се приближи до двете горили. Усмихна им се сърдечно, подаде ръка и каза:

— Buenos dias, amigos!

— Чупката! — отвърна по-едрият от двамата.

Карлос се стресна и дръпна ръката си.

— Много сте важни!

После подви опашка и се върна при Скот и Луис, които го потупаха разбиращо по рамото.

— Сигурно не знаят, че са твои хора…

Карлос въздъхна и поклати глава.

— В днешно време никой не оценява добрите намерения.

Скот тъкмо обмисляше алтернативна стратегия за преодоляване на двете горили, когато до бордюра спря кола и от нея слезе Ханк Ковалски. Големият пистолет се виждаше ясно на хълбока му.

— Рекс ми каза да намина.

— Благодаря ти, Ханк. Но нека първо да се пробвам сам с тия двамата.

Скот се приближи до горилите и вдигна визитката си пред очите им като бяло знаме, докато с облекчение чуваше стъпките на Ханк и останалите зад гърба си.

— Казвам се Скот Фени. Мистър Естрада тук ли е?

— Тц — поклати глава по-ниската горила. — Няма го.

— Бихте ли проверили? Става въпрос за Трей Ролинс. Аз съм адвокат, защитавам Ребека Фени.

Двете горили се спогледаха, после огледаха Ханк. По-високият каза:

— Чакай тук.

Взе картичката на Скот и влезе вътре. Другият не помръдна от мястото си пред вратата. След малко по-високият се върна и направи знак на Скот.

— Бенито ще те приеме.

Карлос, Луис и Ханк пристъпиха към вратата. Горилата прегради пътя им с ръка.

— Само адвокатът.

Скот се обърна към Ханк и останалите.

— Чакайте ме тук.

— Мистър Фени — обади се Луис, — ако кажете, веднага ще им извия вратовете.

Двете горили се изцъклиха. Ханк се позасмя.

— Кротко Луис, няма нужда.

Скот тръгна след едната горила към асансьорите.

— Вдигни ръце!

Скот се подчини. Едрият мъж го претърси за оръжие и каза:

— На третия етаж.

Скот влезе в кабината, натисна бутона и асансьорът пое плавно нагоре. Когато вратите се разтвориха, той се изправи пред млад, красив, латиноамериканец с розова риза, бели шорти и кожени сандали. Черната му коса беше пригладена назад с брилянтин, козята му брадичка — старателно подстригана. Ухаеше на скъп одеколон. Мъжът се усмихна широко и подаде ръка на Скот. Не беше въоръжен.

— Мистър Фени, аз съм Бенито Естрада. За мен е чест да се запозная с вас.

Скот разтърси ръката му.

— Защо чест?

— Делото за онази, черната проститутка, в Далас… Трябват cojones, топки, за да се изправиш по телевизията и да наречеш един сенатор престъпник… както и за да се приближиш до моите хора долу и да поискаш да се видиш с мен. Това ми харесва!

— Тогава чуй нещо, което ще ти хареса още повече: ти ли уби Трей Ролинс?

Бенито прихна.

— Може би ще желаете нещо за пиене, мистър Фени? Минерална вода, билков чай, кафе? Имам „Старбъкс“.

— Не, благодаря. И ми викай Скот.

— А ти на мен Бенито. Но моля те, влез!

Асансьорът се намираше в единия ъгъл на огромен кабинет, заемащ целия трети етаж на сградата. До едната стена имаше грамадно бюро, а срещу него — редица видеомонитори, на които се виждаха различни сцени от улицата долу. В другия край на помещението беше поставено барче с напитки, над което беше монтиран плазмен телевизор с голям екран. Обстановката напомняше донякъде кабинета на Ник Мадън, още повече че той и Бенито имаха общ клиент.

— И така, какво те носи насам? — попита Бенито.

— Последният разговор на Трей е бил с теб.

— Аха.

— А ти защо ме прие?

Бенито се усмихна.

— Човек никога не знае кога ще му потрябва добър адвокат.

— Не защитавам наркопласьори. Имам деца.

— Аз не продавам на деца. Аз съм бизнесмен, задоволявам потребностите на възрастни хора.

— Тези потребности са в нарушение на закона, както и бизнесът ти.

— Много други неща са далеч по-нередни, но законни. След още няколко години на хората ще им писне от тази борба с наркотиците. Те не се интересуват кой пуши, кой смърка, кой се инжектира и с какво. Нито им пука, че всяка година тяхната зависимост струва живота на хиляди мексиканци. Ти знаеш ли, че през границата годишно минават осемнайсет тона хероин, над петстотин тона кокаин, петнайсет хиляди тона марихуана, един господ знае колко метамфетамин. Гринговците си искат дозата и все ще се намери някой да им я достави. Защо да не съм аз този някой? А колкото до въпроса ти: не, не съм го убил.