Джон Гришэм - Разплата

Пазач с щик на пушката застана до него и леко го побутна по гърба. Клей престана да удря, погледна пазача и се изправи. Опита се да нормализира дишането си и изведнъж се почувства изтощен.

Пазачът се усмихна и каза:

— Не спирай. Продължавай.

Клей погледна премазаното лице на търгаша. Погледна и към Пийт, който поклати глава, застанал под едно дърво. Завъртя очи и към измършавелите мъже, които се бяха скупчили да гледат.

— Приключих — отговори той.

Японецът вдигна щика си, бодна Клей в гърдите, кимна към мъжа в прахта и нареди:

— Убий го.

Без да обръща внимание на щика, Клей отговори:

— Не. Това го правите вие.

Отстъпи назад, като очакваше пазачът да му се нахвърли и да започне нещо ужасно, но той само свали пушката си и се вторачи в него, когато тръгна към дървото да вземе Пийт. Групичката зяпачи бързо се разпръсна, щом търгашът дойде на себе си и се размърда.

Пийт се беше сдобил с нов приятел. Час по-късно двамата се криеха от слънцето зад бараката. Вонята вътре беше толкова противна, че двамата се опитваха да я избегнат. Пийт седеше под едно дърво, Клей — наблизо. Говореха си с други хора, колкото да минава времето, когато същият пазач ги намери. Обърна се към Клей, който се изправи с лице към него и сведе глава, предвиждайки неприятна сцена. Вместо това пазачът извади шишенце от джоба си, подаде го на Клей и каза:

— За приятеля ти.

След това направи съвършен кръгом и се отдалечи.

Хапчетата бяха хинин — спасителни за Пийт и за неколцина други от тяхната барака.

Както обикновено, в шест следобед Нинева остави вечерята върху печката и тръгна да се прибира. Лайза я гледаше през прозореца на спалнята си, признателна за пореден път, че тя най-сетне си отива и семейството ще остане само.

През деветте години, откакто Лайза живееше в къщата, двете с Нинева бяха свикнали да въртят заедно домакинството и работеха рамо до рамо, консервираха плодовете и зеленчуците от градината и говореха за децата. Сега, когато Пийт го нямаше, те разчитаха ежедневно една на друга и всяка се стремеше да проявява повече твърдост и кураж от другата. Пред децата се държаха стоически и изглеждаха уверени, че Съюзниците ще победят във войната и Пийт скоро ще се върне у дома. И двете бяха пролели много сълзи, но винаги насаме.

Във вторник, 19 май, семейството вечеряше и разговорите се въртяха около лятото. Училищните занятия приключваха на следващия ден и Джоуел и Стела се радваха, че им предстои тримесечна ваканция. Той беше на шестнайсет и догодина завършваше гимназия. Тя беше на петнайсет и щеше да бъде в десети клас. Искаха да попътуват, може би до Ню Орлиънс или Флорида, но не можеха да правят конкретни планове. Не бяха получавали вести от баща си повече от четири месеца и този факт предопределяше всичко в живота им.

Мак се разлая пред прозореца на кухнята, когато я осветиха фарове. Приближаваше кола, вече беше някъде отпред. И тъй като не очакваха никого, тримата се спогледаха уплашено. Лайза скочи на крака и каза:

— Идва някой. Ще проверя кой е.

На вратата застанаха двама мъже с военни униформи. Малко по-късно те вече седяха в дневната срещу семейството. Лайза беше между Джоуел и Стела на канапето и ги държеше за ръцете.

Капитан Малоун поде мрачно:

— Опасявам се, че ви нося лоши новини, за което съжалявам. Трябва да ви съобщя, че лейтенант Банинг е изчезнал и вероятно е мъртъв. Не знаем със сигурност, защото войниците от неговата част не са намерили тялото му. Но при дадените обстоятелства хората, които са били с него, имат основание да смятат, че е загинал. Много съжалявам.

Главата на Стела тупна в скута на майка й. Лайза се вкопчи в децата си и ги притисна към себе си. И тримата избухнаха в плач, а двамата офицери се вторачиха в пода. Не се бяха нагърбили доброволно с тази задача, но бяха получили заповед и правеха такива мъчителни посещения в северната част на Мисисипи почти всеки ден.

Лайза стисна зъби и успя да попита:

— Какво точно значи „вероятно е мъртъв“?

Капитан Малоун отговори:

— Означава, че не са намерили тялото.

— Значи има вероятност все още да е жив? — обади се Джоуел и изтри бузите си.

— Да, има, но предвид обстоятелствата хората, които са били с лейтенант Банинг, смятат, че е бил убит.

— Можете ли да ни кажете какво се е случило? — попита Лайза.

— Разполагаме с някакви факти, но не са много и не съм сигурен доколко са верни, госпожо. Лейтенант Банинг е бил пленен след капитулацията на съюзническите сили във Филипините. Това е станало на девети и десети април. Военнопленниците вървели пеша към един лагер, когато го ранили и той изостанал, както мнозина други. След това бил убит от японските войници.