Джон Гришэм - Разплата

След службата Джаки и децата отидоха в дома на родителите й на дълга празнична вечеря, последвана от приказки пред огъня. Децата разопаковаха подаръците си, а Джаки ги снима със своя кодак. Върнаха се късно в малката си двуетажна къща. Тя ги сложи да си легнат и уби един час край елхата, пиеше кока-кола, слушаше коледни песни от грамофона и се бореше с емоциите си. Декстър трябваше да е тук, мълчаливо да сглобява играчките, докато споделят този специален миг. Как така Джаки стана вдовица на трийсет и осем години? И още по-важно — как щеше да издържа трите прекрасни деца, които спяха в съседните стаи?

През последните десет години Джаки нерядко се съмняваше, че бракът й ще оцелее. Декстър харесваше жените и очите му шареха. Той използваше хубавата си външност и обаянието си, за да привлича младите дами, които идваха в църквата му. Никога не го спипаха на местопрестъплението и той нито веднъж не си призна, но беше породил многобройни съмнения. Клантън беше четвъртото му назначение, второто като главен свещеник, и Джаки го наблюдаваше по-бдително от всякога. Нямаше категорични доказателства и още не му беше поставила ребром въпроса, но и този ден щеше да настъпи. Щеше ли всъщност? Щеше ли тя някога да събере смелост за мъчителен развод? Знаеше, че ще обвиняват нея. Нямаше ли да й бъде по-лесно да си мълчи, за да защити децата и да предпази неговата кариера? В най-съкровените си мигове тя страдаше заради тези конфликти.

А сега те бяха станали хипотетични. Тя беше вдовица, без петното от развода. Децата й бяха наранени, но страната излизаше от война, в която бяха загинали половин милион американци. Семейства в цялата страна бяха наранени, мъчеха се да се справят и събираха парчетата от разбития си живот.

Изглежда, Декстър най-сетне се беше забъркал с неподходящата жена, макар че Джаки не беше подозирала Лайза Банинг. Да, тя беше доста хубава и уязвима. Джаки беше наблюдавала и не беше забелязала нищо нередно, но когато съпругът ти е склонен да изневерява, всяка красива жена е потенциална цел.

Джаки изтри една сълза. Страдаше по съпруга си. Винаги щеше да го обича, а дълбоката й любов правеше подозренията още по-болезнени. Мразеше това състояние, мразеше и Декстър, задето й го причиняваше, а понякога мразеше и себе си, задето не бе достатъчно силна да се махне. Само че онези дни бяха отминали, нали? Повече никога нямаше да гледа как той тръгва да утешава някой болен и да се пита къде отива всъщност? Никога вече нямаше да я мъчат подозрения, докато мъжът й съветва някоя жена зад затворената врата на кабинета си. Никога повече нямаше да забележи заоблено женско дупе в църквата и да се запита дали и Декстър му се любува.

Сълзите й преминаха в ридания и Джаки просто не можеше да спре. Защо плачеше: от скръб, от чувството за загуба, от гняв или от облекчение? Не знаеше, не можеше да проумее. Плочата свърши и тя отиде в кухнята да си вземе нещо друго за пиене. Върху плота се мъдреше висока торта на няколко етажа с червена глазура — коледна чудесия, която Ерол Маклийш беше донесъл за децата. Джаки си отряза едно парче, наля си чаша мляко и се върна в дневната.

Той беше толкова грижовен мъж.

След обилна коледна закуска с бекон, омлети и маслени бисквити тримата се сбогуваха с Мариета в розовата къща, а също с птиците, котките и кучетата и се натовариха на колата с багажа си за предстоящото пътуване. Отново шофираше Джоуел и явно щеше така да си остане, защото нито една от дамите на задната седалка не предложи да го смени. И двете бъбреха неспирно и се кискаха. По мемфиската радиостанция пускаха само коледни песни, но за да ги чува, Джоуел трябваше да надуе радиото. Стела и леля му се оплакаха от силната музика. Той пък се оплака от непрекъснатата им врява. Всички се засмяха и пътешествието започна страхотно. С облекчение оставиха окръг Форд зад гърба си.

Три часа по-късно пристигнаха пред внушителния портал на щатската болница на Мисисипи. Настроението в колата се промени драстично. Лайза беше изпратена тук седем месеца по-рано и оттогава нямаха почти никакви новини за нейното лечение. Бяха писали писма, но не бяха получили отговор. Знаеха, че Пийт е говорил с лекарите й, но той, разбира се, не им беше разкрил за какво. Флори, Джоуел и Стела допускаха, че Лайза знае за убийството на Декстър, но щяха да узнаят със сигурност едва когато се срещнеха с нейните лекари. Напълно възможно беше да я предпазват и да не са й съобщили зловещата новина. Пийт не ги беше осведомил и по този въпрос.