Джон Гришэм - Разплата

Колкото и да се опитваха, не можеха да избегнат болезнената тема. Джоуел й каза, че земята е прехвърлена на тях три седмици преди убийството. Баща им може и да се мислеше за умник, но всъщност беше направил глупав ход. Обвинението щеше да използва постъпката му като доказателство, че е планирал старателно престъплението си и е предприел мерки да запази имота си. Джоуел прекарваше много време в юридическата библиотека и колкото повече проучваше въпроса, толкова по-мрачно се очертаваше бъдещето. Според негов приятел, чийто баща беше адвокат, имаше огромен шанс Джаки Бел да съди семейството им за обезщетение. Ето защо Джоуел часове наред беше чел такива съдебни дела. Освен това се порови и в неприятната тема за измамите, свързани с прехвърлянето на собственост. Постъпката на баща им щеше да бъде атакувана от адвокатите на семейство Бел. В цялата страна действаше еднакъв закон, според който човек, съден за обезщетение, няма право да укрива или да прехвърля собственост, за да избегне основателен иск.

Джоуел обаче имаше доверие на кантората на Уилбанкс не само заради юридическата й мощ, но и заради политическата й ловкост. Усети, че Стела се разтревожи да не би да им отнемат земята. Вече беше обзета от ужас, че може да изгуби баща си и че не знае какво ще стане с майка й. А сега и вероятността да изгуби всичко. По едно време очите й се навлажниха, но тя преглътна сълзите. Джоуел успя донякъде да я успокои, като й обясни, че евентуалното дело може да приключи със споразумение с по-изгодни условия. Освен това имаха много по-неотложни проблеми. Баща им щеше да се изправи пред съда след две седмици. А в изпълнение на неговите нареждания двете му деца нямаше да бъдат допуснати до залата.

Когато се наобядваха, се преместиха в купе и затвориха вратата. Вече бяха в Мисисипи и спираха в градове като Коринт и Рипли. Стела се унесе и спа един час.

Прибираха се у дома, защото баща им най-сетне ги беше повикал. В писмо беше определил параметрите на коледното им посещение: да пристигнат на 22 декември за не повече от три дни, да не припарват в центъра на града, да не си и помислят за ходене на църква, да ограничат общуването с приятели, да не обсъждат семейните дела с никого, да прекарат известно време с Флори, а той ще уреди да се види насаме с тях, макар и за кратко.

Флори също им беше писала, както винаги, и им обещаваше свои планове, включващи голяма изненада. Чакаше ги на гарата в Клантън, когато пристигнаха по тъмно. В духа на празника беше облечена с яркозелена рокля, която се спускаше край тялото й като палатка, целяща да прикрие пълнотата й. Падаше на вълни до глезените й и блещукаше на мъждивата светлина на перона. На главата й имаше червена широкопола шапка, която само цирков клоун би си сложил, а на шията й висяха най-различни крещящи украшения, които подрънкваха при всяко нейно помръдване. Когато съзря Стела, Флори нададе вой, втурна се към нея и я сграбчи в задушаваща прегръдка. Джоуел се озърна по време на това нападение и когато Флори сграбчи и него, в очите й вече имаше сълзи. И Стела плачеше. Тримата останаха прегърнати, докато пътниците забързано ги подминаваха.

Децата си бяха у дома, но семейството потъваше. Вкопчиха се един в друг за подкрепа. Какво им беше причинил Пийт, за бога? Джоуел носеше багажа, а жените вървяха, хванати под ръка, и през цялото време разговаряха оживено. Двете се качиха на задната седалка на линкълна от 1939 г., без да спират да си бъбрят — Флори прекъсна само колкото да осведоми Джоуел, че ще кара той. Племенникът й нямаше нищо против. Достатъчно се беше возил с леля си, за да е наясно с опасностите. Натисна газта и тримата се отдалечиха от Клантън, нарушавайки всяко ограничение на скоростта.

Докато летяха по шосе 18, без да срещат никакви коли, Флори ги осведоми, че ще отседнат при нея в розовата къща, а не в дома си. Розовата къща била окичена в коледна украса, камината бумтяла и навсякъде ухаело на гозбите на Мариета. Тяхната къща била празна, студена и тъмна, лишена от дух и без никаква празнична атмосфера, освен това Нинева била потисната и унило сновяла из нея, говорела си сама и плачела — поне според Мариета.

Когато Джоуел зави по тяхната алея, разговорът замря. Наближаваха единствения дом, който двамата със Стела бяха имали. Наистина беше тъмен и лишен от живот, сякаш обитателите му бяха измрели до един и сега пустееше.

Той спря и фаровете осветиха предните прозорци. Изключи двигателя и за кратко всички се умълчаха.