Джон Гришэм - Разплата

— Чувам, че ти въртиш почти всичко там.

Лека усмивка и нищо повече.

— Никс ме сложи на лек режим, така че не съм постоянно в килията.

Ръсел се усмихна.

— Говори се, че благодарение на Флори арестантите и затворниците са позагладили косъма.

— Храната стана по-хубава — отговори Пийт и се пресегна да си запали цигара.

Братята се спогледаха. Ръсел също се зае да си пали цигара и остави брат си да се оправя сам с неприятната задача. Джон се прокашля и каза:

— Така… виж, Пийт, досега не сме обсъждали адвокатските хонорари. Кантората ни влага много часове работа. Процесът е след три седмици и дотогава няма да работим над почти нищо друго. Трябва да ни бъде платено, Пийт.

Пийт сви рамене и попита:

— Някога да сте ми пращали сметка, която не съм платил?

— Не, но досега не си бил обвиняван в убийство.

— За каква сума става въпрос?

— Трябват ни пет хиляди и това е минимумът.

Пийт засмука цигарата си, изпусна облак дим и погледна към тавана.

— Не ми се иска да разбера какъв е максимумът. Защо е толкова скъпо?

Ръсел реши да излезе на ринга:

— Заради часовете труд, Пийт, многото часове труд. Продаваме времето си и не печелим много. Семейството ти използва кантората ни открай време, стари приятели сме и сме на твое разположение, за да те защитаваме. Но имаме разходи за кантората и сметки, които трябва да плащаме.

Пийт изтърси пепелта от цигарата си в пепелник и отново дръпна бързо. Не беше нито ядосан, нито разстроен. Изражението му не издаваше нищо. Накрая каза:

— Добре, ще видя какво мога да направя.

Е, можеш да напишеш проклетия чек, ето какво можеш да направиш, понечи да каже Джон, но се въздържа. Поставиха проблема и Пийт нямаше да забрави. Щяха да го обсъдят отново по-нататък.

Ръсел взе някакви документи и каза:

— Подготвили сме ти нещо за четене, Пийт. Предварителни искания във връзка с процеса ти, но преди да ги подадем, трябва да ги прочетеш и да ги подпишеш.

Пийт взе документите, погледна ги и каза:

— Много неща са. Защо не ги обобщите устно? За предпочитане на разбираем език.

Джон се усмихна, кимна и започна:

— Разбира се, Пийт. Първото искане е за промяна на мястото на процеса, за преместването му другаде, възможно най-далече. Убедени сме, че обществената нагласа срещу теб е много силна и ще ни бъде трудно да намерим съдебни заседатели, които да ти симпатизират.

— Къде искате да се проведе процесът?

— Според съдебните прецеденти това зависи изцяло от съдията. Доколкото познавам Озуълт, той ще държи да запази контрол над делото, без да му се налага да пътува твърде далече. Така че, ако удовлетвори искането ни, което по принцип е слабо вероятно, сигурно ще избере място в тази съдебна област. Ние ще настояваме да е в различна, но, честно казано, всяко друго място е за предпочитане пред този град.

— Защо мислите така?

— Защото Декстър Бел беше харесван свещеник с голямо паство, а в окръга има още осем методистки църкви. Това е второто най-многобройно вероизповедание след баптистите, което представлява друг проблем. Баптистите и методистите, Пийт, често се подкрепят в трудни моменти. Политика, уиски, училищни настоятелства. Бъди сигурен, че тези два клана винаги ще бъдат съюзници.

— Знам. Но и аз съм методист.

— Така е и има хора, които те подкрепят — стари приятели и тъй нататък. В очите на повечето хора обаче ти си хладнокръвен убиец. Не съм сигурен дали го съзнаваш. Хората в окръга смятат Пийт Банинг за герой от войната, който по причини, известни единствено на самия него, е влязъл в църквата и е застрелял невъоръжен свещеник.

Ръсел подсили думите му:

— Пийт, нямаш никакъв шанс.

Пийт вдигна рамене, като че ли му беше все едно. Беше направил каквото трябва, а последиците да вървят по дяволите. Засмука продължително цигарата си, докато димът кръжеше из стаята.

— Защо мислите, че в друг окръг положението ще е различно?

— Познаваш ли свещениците в методистките църкви в окръг Полк, Тайлър или Милбърн? Не, разбира се. Тези окръзи са съседни на нашия, а не познаваме почти никой от жителите. И те няма да познават лично нито теб, нито Декстър.

— Опитваме се да избегнем личните взаимоотношения, Пийт. Сигурен съм, че много от тези хора четат вестници, но не познават нито теб, нито Декстър Бел. Без лично познанство имаме по-добър шанс да не се натъкнем на засегнати чувства и да посеем съмнение.

— Съмнение ли? Я ми обяснете за това съмнение — настоя Пийт леко изненадан.