Джон Гришэм - Разплата

Стела беше трогната до сълзи и благодари на всички, после замина от Роуаноук с влак с най-добрата си приятелка Джинджър Рийд за едноседмични празненства във Вашингтон. Беше ходила там веднъж с Джинджър и беше омагьосана от този град. Не беше казала нито на родителите си, нито на Джоуел, че смята да завърши възможно най-бързо и да замине в някой голям град. Ню Йорк беше първият й избор, Вашингтон — вторият. Ню Орлиънс беше далечен трети избор. Много преди убийството Стела беше наясно, че повече никога няма да живее в окръг Форд. А след убийството искаше да стои колкото е възможно по-надалече от това място.

Трагедията попари мечтите й, но Стела нямаше да се откаже от намерението си да стане писателка. Обичаше разказите на Юдора Уелти и чудатите колоритни герои на Карсън Маккълърс. И двете бяха волеви южнячки, които пишеха реалистично за семейството, конфликтите, земята и изтерзаната история на Юга и издаваха с успех по време, когато мъжете доминираха в американската литература. Стела беше изчела всички, и мъже, и жени, и беше убедена, че има място за нея. Често си мислеше — сега повече от всякога, — че може да започне с разкази за собственото си семейство, но знаеше, че това няма да се случи.

Щеше да си намери работа в някое нюйоркско списание, да живее в евтин апартамент в Бруклин с приятелки и да започне първия си роман веднага щом се установи и я споходи вдъхновението.

Доскоро основателно се надяваше, че родителите й и леля Флори ще я подпомогнат при нужда. Тъй като беше Банинг, беше отраснала с негласното убеждение, че земята винаги ще остане в семейството и ще й осигурява издръжка. Щеше да се наслаждава на живота в Ню Йорк, да работи в списание, да се залови с романа си и всичко това с ясното съзнание, че у дома има пари. Мечтата беше вълнуваща и реална до убийството. Сега домът й беше много далече и нищо не беше сигурно.

Семейството на Джинджър живееше в Александрия, в къща от осемнайсети век на Дюк Стрийт. Родителите и по-малката й сестра бяха запознати с подробностите около кошмара, сполетял семейство Банинг, и изобщо не го споменаваха. Цяла седмица Стела се наслаждаваше на коктейли, продължителни вечери, разходки край река Потомак и клубове, посещавани от студенти, където пушеха, пиеха твърде много, слушаха банди, свирещи суинг, и танцуваха по цяла нощ.

В Деня на благодарността тя се обади на леля си Флори и двете си поговориха десет минути, като че ли всичко си беше нормално. Джоуел гостуваше в Кентъки на семейството на свой състудент от колежанското му братство и Флори й докладва, че непрекъснато ходел на лов и си прекарвал добре ваканцията. Накрая леля й обеща да се съберат всички за Коледа.

По-късно следобед Флори натовари в колата си огромна тава с две печени пуйки с картофи, моркови, цвекло и ряпа, а също тенджерка със заливка, дреболийки в сос, кифлички с квас и два орехови пая. Откара цялото угощение в ареста, където проконтролира как брат й разрязва пуйките. Храната беше за всички арестанти и за Тик Поули, престарелия нещатен надзирател, който работеше нощем и през повечето празници, та шерифът и хората му да могат да си почиват. Флори и Пийт се нахраниха сами в стаята на Никс, до незаключения шкаф с оръжието му. Имаше и врата към паркинга, също незаключена. Тик нямаше нищо против да яде сам в коридора на ареста и да държи под око входа.

Пийт хапна няколко залъка и запали цигара. Въпреки старанието на сестра си той все още ядеше малко и изглеждаше слаб, а тъй като изобщо не излизаше на въздух, кожата му беше бледа. Както обикновено, Флори не премълча наблюденията си. Както обикновено, той ги подмина. Пооживи се, когато тя му предаде разговорите си със Стела и Джоуел. Според нея двамата се справяха добре и прекарваха приятно празниците. Пийт се усмихна и се загледа в тавана.

Преди Деня на благодарността памукът беше обран за трети и последен път и Пийт остана доволен от добива. Следеше пазара и преглеждаше счетоводните книги всяка седмица, когато Бюфорд идваше в ареста. Подписваше чекове, плащаше сметки, преглеждаше банковите извлечения и направляваше продажбата на реколтата си през Мемфиската памукова борса. Нареди да отворят отново училището за чернокожи в имота му и одобри повишение на заплатите на учителите, както и поставянето на нови печки за през зимата. Бюфорд умираше от желание да купи последен модел трактор „Джон Диър“. Много от по-едрите фермери вече имаха такъв, но Пийт отказа. Може би по-късно. Очакваше го несигурно бъдеще и не искаше да харчи много пари.