Джон Гришэм - Разплата

Ерол Маклийш също следеше внимателно цената на памука. Джорджия произвеждаше почти толкова памук, колкото и Мисисипи, затова той познаваше бизнеса. Колкото повече се покачваше цената на борсата, толкова повече растеше и неговата обвързаност с благоденствието на Джаки Бел.

След няколкоседмично обсъждане и проучване Джон Уилбанкс и брат му Ръсел най-сетне стигнаха до заключението, че процесът срещу Пийт Банинг не бива да се провежда в Клантън. Щяха да помолят за промяна на мястото и да отидат някъде по-далече.

Отначало те бяха обнадеждени от слуховете в съда, че Майлс Труит едва не е бил изправен пред бунт от страна на голямото жури. Явно клиентът им си имаше приятели и познати, които му съчувстваха, затова гласуването на обвинението бе минало на косъм. Бяха само слухове, разбира се, и тъй като заседанията на голямото жури изобщо не се протоколираха и трябваше да бъдат поверителни, нямаше как да са сигурни какво точно се е случило. След време обаче двамата адвокати станаха скептични относно безпристрастността на бъдещото съдебно жури. Те и служителите им разговаряха с многобройни свои приятели в окръга, за да преценят каква е обществената нагласа. Посъветваха се и с други адвокати от града, и с двама пенсионирани съдии, както и с няколко бивши заместник-шерифи и шерифи. Тъй като съдебните заседатели щяха да са само бели и буквално всички щяха да твърдят, че принадлежат към някоя църква, двамата братя си поприказваха и със свои познати свещеници от всякакви вероизповедания. Съпругите им се разговориха с други съпруги от други църкви на градински събирания и в бридж клубове и почти навсякъде разговорът беше напълно възможен, без да предизвиква неловкост.

Изясни се, поне за Джон Уилбанкс, че повечето хора са настроени против клиента му. Отново и отново той, неговите служители и приятели чуваха някой да твърди нещо от рода на: „Какъвто и конфликт да е имало между двамата, можели са да го решат без кръвопролитие“. А тъй като Пийт Банинг не казваше нищо в своя защита, щеше да бъде още по-лесно да го осъдят. Щеше завинаги да си остане легендарен герой от войната, но никой нямаше право да убива без основателна причина.

Под напътствията на Джон кантората му проучи задълбочено всяка промяна на мястото на съдебен процес в американското правораздаване и той написа убедително изложение от петдесет страници в подкрепа на молбата си. Тази дейност отне много часове и накрая породи разгорещен спор между Джон и Ръсел относно възникналия проблем с техните хонорари. След ареста на Пийт Джон не искаше да повдига въпроса, но вече ставаше неизбежно.

Измъчваше ги и друг съществен въпрос — за изграждането на защитата. Пийт беше категоричен, когато Джон предложи да пледират „невменяемост“, но нямаха почти нищо, с което да излязат пред съдебните заседатели. Ясно бе, че уж напълно нормален човек, стрелял по друг три пъти от упор, едва ли е съвсем с всичкия си, но за да се изгради такава защита, адвокатите трябваше да уведомят съда с предизвестие и адвокатско досие. Джон го състави, приложи съответните прецеденти и се канеше да го внесе едновременно с молбата за преместване на съдебния процес.

Преди да го направи обаче, се нуждаеше от одобрението на клиента си. Посдърпа се с Никс Гридли, но се наложи и късно един следобед, седмица преди Коледа, Никс и Рой Лестър изведоха Пийт Банинг от ареста и подкараха към площада. Той с нищо не показа, че се радва на първата си глътка свеж въздух. Не поглеждаше празнично украсените витрини на магазините, сякаш изобщо не го интересуваше какво става в града, дори не оценяваше факта, че му е позволено да се срещне с адвоката си в неговата кантора, а не в ареста. Смъкна се надолу на задната седалка, с белезници и ниско нахлупена шапка, и забоде очи в краката си по време на краткото пътуване. Никс паркира зад сградата на Уилбанкс и никой не видя Пийт да влиза в нея с охрана. Вътре му свалиха белезниците и той пое след Джон Уилбанкс към кабинета му на горния етаж. Долу, в приемната, секретарката на Уилбанкс поднесе на Никс и Рой бисквити и кафе без захар и мляко.

Ръсел седна на единия стол, Джон — на другия, а Пийт се настани на коженото канапе зад ниската масичка. Помъчиха се да подхванат най-общ разговор, но се получи неловко. Как да говориш за времето с човек, който лежи в ареста по обвинение в убийство?

— Как е вътре? — попита Джон.

— Добре — отговори Пийт с каменно изражение. — Виждал съм и по-лошо.