Джон Гришэм - Разплата

— Нека да не влизаме — смотолеви Флори.

— Преди една година всички бяхме тук на Коледа. Татко се беше върнал от война, мама беше щастлива, красива и развълнувана, че семейството се е събрало. Помните ли Бъдни вечер?

— Да, имахме много гости — промълви Стела, — включително Декстър и Джаки Бел.

— Какво се случи с нас, по дяволите?

И тъй като нямаше отговор, никой не каза нищо. Пикапът на Пийт беше пред къщата, а до него — семейният понтиак, купен преди войната. Колите бяха паркирани на местата си, сякаш собствениците им бяха вътре и всичко в този дом беше наред.

— Добре, стига толкова — каза Флори. — Няма през цялото време да тънем в печал. Пали колата и да тръгваме. Мариета готви чили и пече карамелен пай.

Джоуел подкара по пътя, който описваше широка дъга около хамбарите и бараките. Подминаха малката бяла къща, където Нинева и Еймъс живееха от десетилетия. Вътре светеше, а Мак, кучето на Пийт, ги наблюдаваше от предната веранда.

— Как е Нинева? — попита Стела.

— Дръпната както винаги — каза Флори. Нейната вражда с домашната им помощница се беше укротила още преди години, когато двете решиха просто да не си обръщат внимание една на друга. — Но и тя е притеснена като всички останали. Никой не знае какво ни чака.

— Че кой не е притеснен? — промърмори Стела.

Придвижваха се бавно по тъмен участък от пътя и край тях се ширеха безкрайни поля. Джоуел внезапно спря и угаси двигателя и фаровете. Без да се обръща, каза:

— Добре, лельо Флори, сега сме сами, няма кой да ни чуе. А ти винаги знаеш повече от всички останали, така че казвай. Защо е убил Декстър Бел? Трябва да е имал основателна причина и ти я знаеш.

Флори дълго не отговори, а колкото повече мълчеше, толкова по-нетърпеливо очакваха отговора й Стела и Джоуел. Най-сетне леля им щеше да разбули голямата загадка и да им помогне да проумеят тази лудост. Но тя каза:

— Бог ми е свидетел, не знам. И не съм сигурна, че някога ще разбера. Баща ви като нищо ще отнесе тайните си в гроба.

— Ядосан ли беше за нещо на пастора? Да са се карали или да са имали разногласия по църковен въпрос?

— Доколкото ми е известно, не.

— Имаха ли някакви делови взаимоотношения? Знам, че въпросът е нелеп, но те моля да ме изтърпиш. Опитвам се да елиминирам възможните конфликти.

— Декстър беше проповедник — отговори Флори. — Не ми е известно да са имали делови взаимоотношения.

— Тогава стигаме до очевидното, нали? Майка ни е единствената връзка между татко и пастора. Помня първите дни, когато го мислехме за мъртъв. У дома гъмжеше от хора, толкова много, че се налагаше да излизам и да си правя дълги разходки из фермата. Декстър идваше често и сядаше с мама. Молеха се или четяха Библията, понякога и аз сядах с тях. Беше ужасно и всички бяхме в шок, но помня колко загрижено и внимателно се държеше той. Нали, Стела?

— О, да, беше чудесен. Непрекъснато беше тук. Понякога и жена му ни посещаваше, но тя не вдъхваше утеха като него. След първоначалния шок посетителите оредяха и ние се върнахме към обичайните си занимания.

— Страната ни беше във война — каза Флори. — Мъжете загиваха навсякъде. Ние някак се справяхме, все още се надявахме, все още се молехме много, но си вършехме работата. Боже, трябваше да продължим да живеем.

— Въпросът е колко дълго се е навъртал тук Декстър, лельо Флори — каза Джоуел. — Ето това ме интересува.

— Нямам представа, Джоуел, и тонът ти не ми допада. Обвинителен е, а аз не съм направила нищо нередно, нито пък крия нещо.

— Просто искаме отговори — настоя той.

— А може би няма. Животът е пълен със загадки и изненади, но никога не ми е хрумвало, че има нещо между майка ви и Декстър Бел. Всъщност съм шокирана, че изобщо го допускате. Не съм чувала дори намек от Мариета, от Нинева или от някой друг, нито думичка, че подозират нещо.

Настана мълчание, докато Флори си поемаше дъх.

— Моля те, запали колата, Джоуел — обади се Стела. — Студено ми е.

Той не помръдна.

— От друга страна — продължи Флори, — аз винаги съм отбягвала Лайза, а Нинева още повече. Не мога да си представя как Пийт живееше в една къща с тези две жени, но пък и не е моя работа.

Джоуел искаше да й отговори, че всъщност у тях е било много хубаво, поне преди войната, когато живееха нормално. А Стела си помисли, макар да не го каза, че леля й е била тази, която е създавала проблеми в семейството. Само че и това беше преди войната, когато и двамата й родители бяха с ума си.

— Не обвинявам мама в нищо, нали разбирате? — обади се Джоуел. — Нямам доказателства, но обстоятелствата налагат тези въпроси.