Джон Гришэм - Разплата

— Това копеле!

— Кое? — попита Флори.

— Брат ти. Знаел е, че ще дойдем.

— Защо го е направил? — зачуди се Стела.

Никой не отговори и въпросът увисна във въздуха. Защо?

Криеше ли нещо Пийт? Може би Лайза не беше психичноболна и беше изпратена тук, защото той й се беше ядосал. Не беше нечувано. Флори имаше приятелка от детинство, която бяха пъхнали в лудницата само защото преживяваше тежка менопауза.

Или пък Лайза наистина беше болна? Беше получила силен нервен срив след новината за изчезването на Пийт и обявяването му за мъртъв и вероятно така и не се беше възстановила напълно. Но защо той ще я крие от собствените й деца?

Или всъщност лудият беше Пийт? Може би войната му се беше отразила тежко и накрая беше превъртял и убил Декстър Бел. В такъв случай щеше да е безполезно да се опитват да проумеят постъпките му.

Сепна ги тихо почукване на вратата. Излязоха от кабинета и видяха двама невъоръжени охранители с униформи. Единият се усмихна и им махна да тръгнат по коридора. Последваха ги извън сградата и после ги наблюдаваха как потеглят.

Докато минаваха покрай езерото, Джоуел забеляза неголям парк с пейки и беседка. Зави и подкара натам. Без да продума, спря колата, излезе и затвори вратата, запали цигара и тръгна към масата за пикник под един дъб с опадали листа. Вторачи се в спокойните води и редицата сгради отвъд езерото. Стела дойде при него и помоли за цигара. Двамата се облегнаха на масата, пушеха и мълчаха. Скоро пристигна и Флори и независимо от студа тримата започнаха да обмислят следващия си ход.

— Трябва да се върнем в Клантън, да отидем в затвора и да настояваме да ни позволи да видим мама — каза Джоуел.

— И според теб ще се получи, така ли? — попита Флори.

— Може би да, може би не. Не знам.

— Не ставай смешен — каза Стела. — Той винаги е една крачка пред нас. Досетил се е, че ще дойдем тук. И ето ни — седим край някакво езеро, вместо да сме при мама. В момента изобщо не ми се връща в Клантън.

— На мен също — каза Флори. — Имаме резервация за хотел във Френския квартал и точно там ще ви закарам. Колата е моя.

— Но ти нямаш книжка! — предупреди я Джоуел.

— Досега това не ме е спирало. Всъщност веднъж вече съм ходила до Ню Орлиънс. До там и обратно без засечка.

— Хайде, заслужаваме да се позабавляваме — каза Стела.

Пет часа по-късно Джоуел зави от Канал Стрийт по „Роял“. Френският квартал беше празнично оживен и тесните му тротоари бяха пълни с местни жители и туристи, забързани към ресторанти и клубове. Сградите и уличните фенери бяха украсени с разноцветни лампички. Джоуел спря пред величествения хотел „Монтелеоне“, най-внушителния във Френския квартал. Пиколото взе багажа им, докато друг служител изчезна с колата на Флори. Влязоха в елегантното фоайе и се озоваха в друг свят.

Три години по-рано, в разгара на войната, когато близките на Пийт бяха сигурни, че той е мъртъв, но продължаваха да се молят за чудо, Флори беше убедила Лайза да й позволи да заведе децата на новогодишно пътешествие. Всъщност Флори покани и нея, но тя отказа — не била в празнично настроение. Флори беше очаквала отказа й и го посрещна с облекчение. И така, качиха се на влака, пътуваха шест часа от Клантън до Ню Орлиънс и прекараха три незабравими дни, скитайки из Френския квартал — място, което Флори обичаше и познаваше добре. Бяха отседнали в „Монтелеоне“. Една вечер, докато Флори пиеше джин, Джоуел ближеше бърбън, а Стела ядеше шоколад в прочутия бар на хотела, Флори им разказа за голямата си мечта да живее тук, далече от окръг Форд, в този артистичен свят на писатели, поети и драматурзи. Тя копнееше мечтата й да се сбъдне, но на следващата сутрин се извини, че е прекалила с пиенето и е наговорила глупости.

Сега, когато пристигна в коледната вечер заедно с племенниците си, тя повика самия управител. Той ги поздрави сърдечно и изпиха заедно по чаша шампанско. Потвърдиха резервацията си за вечеря в девет и побързаха да се качат по стаите си да се освежат.

Флори им обясни основните правила за престоя им, които се свеждаха просто до обещание да не говорят за родителите си през следващите четири дни. Джоуел и Стела охотно се съгласиха. Леля им беше проверила при консиержа какво се случва из града и се оказа, че има много за разглеждане: нов джаз клуб на Дофин Стрийт, бродуейска продукция в „Мунданс“ и няколко обещаващи нови ресторанта. Обикаляха из Френския квартал, любуваха се на антиките по „Роял“, гледаха изпълненията на уличните артисти на Джаксън Скуеър, сядаха на кафе от цикория и понички в някое от уютните заведения по тротоара, разхождаха се по крайморската дига покрай корабите и пазаруваха в „Мезон Бланш“. Както винаги, в града имаше много нови неща.