Джон Гришэм - Разплата

Разбира се, в един от следващите дни ги очакваше дълга вечеря в къщата на Шартър Стрийт, където живееше госпожа Туайла. Тя беше скъпа приятелка на Флори от годините, прекарани в Мемфис, поетеса, която също като нея пишеше много и публикуваше малко. Туайла обаче се беше омъжила изгодно. След като съпругът й почина млад, тя остана богата вдовица, която предпочиташе женската компания пред мъжката. Бе напуснала Мемфис почти по същото време, когато Флори си построи розовата къща и се прибра у дома.

Първата вечер се настаниха на маса по техен избор в елегантния ресторант на хотела, заобиколени от издокарани и празнично настроени хора. Сервитьори с бели сака разнасяха плата със сурови стриди и наливаха леденостуден сансер. Виното ги отпусна и те започнаха да се шегуват с другите клиенти на ресторанта и много се смяха. Флори им съобщи, че е удължила резервацията им за цяла седмица. Ако искаха, можеха да посрещнат Нова година на шумни танци в пищната бална зала на хотела.

Окръг Форд беше много далече.

В пет сутринта в понеделник, 6 януари 1947 г., Ърни Даудъл излезе от тясната си къща в негърския квартал и закрачи към железопътната линия. Беше минус шест градуса — нормално за сезона, ако се вярваше на алманаха, който Ърни държеше в кухнята си. Времето, особено посред зима, беше важна част от неговата работа.

Вятърът от северозапад се беше усилил и когато Ърни пристигна пред съда двайсет минути по-късно, пръстите и стъпалата му бяха премръзнали. За миг спря да се полюбува на старата величествена сграда, най-голямата в окръга, и си позволи да се почувства горд. Негово задължение беше да я отоплява — вършеше го вече петнайсет години и много го биваше.

Днешният ден нямаше да бъде обикновен. Предстоеше да започне най-големият процес, откакто Ърни се помнеше, и съдебната зала на втория етаж скоро щеше да се напълни. Той отключи служебния вход от северната страна на сградата, затвори и заключи след себе си, пусна осветлението и слезе в сутерена. В котелното като всяка зима провери четирите горелки, от които през почивните дни оставаше да работи само една. Тя поддържаше температурата в цялата сграда към пет градуса, колкото да бъдат предпазени тръбите. После провери и нивото на нафтата на скалите на двата хиляда и петстотин литрови варела. Беше ги напълнил миналия петък в очакване на процеса.

Ърни свали един капак и надникна в димоотвода. След като се увери, че системата е изправна, той пусна и другите горелки и изчака температурата в парния котел да започне да се повишава.

Докато чакаше, си направи маса от три кашона за безалкохолни напитки, седна, за да наблюдава уредите и скалите, и заръфа студено хлебче, изпечено от жена му предишната вечер. Често използваше тази импровизирана маса за закуска и обяд, а когато нямаше много работа, двамата с чистача Пенрод вадеха шахматната дъска и изиграваха по някоя партия. Наля си черно кафе от стар термос и докато го пиеше, се замисли за господин Пийт Банинг. Не го познаваше, но негов братовчед живееше във фермата на Банинг и работеше на полето. През изминалите години, дори десетилетия, близките на Ърни бяха памукоберачи и повечето бяха погребани близо до земите на Банинг. Ърни се смяташе за щастливец, че е избегнал участта на полски работник. Беше се добрал до града и до много по-хубава работа, която нямаше нищо общо с брането на памук.

Подобно на повечето чернокожи от окръг Форд, Ърни беше като хипнотизиран от убийството на Декстър Бел. Почти всички бяха на мнение, че видна личност като Пийт Банинг няма да се изправи пред съда. Ако беше застрелял чернокож, по каквато и да било причина, най-вероятно дори нямаше да го арестуват. Ако чернокож убиеше друг чернокож, справедливостта щеше да е произволна и раздавана само от белите. Въпроси като мотив, обществено положение, престъпно минало или пияно състояние бяха важни, но определящото обикновено беше за кого работи обвиняемият. Подходящият шеф бе в състояние да ти издейства само няколко месеца в окръжния арест. Никой шеф нямаше да те сложи на електрическия стол.

Сега, когато вече беше ясно, че Банинг ще се изправи пред съдебно жури от свои съграждани, никой — поне в негърския квартал — не вярваше, че той ще бъде осъден и наказан. Банинг имаше пари да си наеме печени адвокати. Може би дори щеше да подкупи някои съдебни заседатели.

Парите можеха да повлияят и на съдията. Белите умееха да ги използват, за да получават каквото си поискат.