Стив Кавана - Фантом

Засега Джей О. Льобо, най-известният неизвестен човек на света, ще остане фантом.

Марая не беше стъпвала в книжарницата на главната улица. Бързо изпиха бирите си и Дарил я поведе към отсрещния тротоар, а после по една пресечка към „Мишън Букс“. В дясната половина на витрината тя видя пет-шест религиозни книги с чудати заглавия като „Исус и аз“ или „Исус в дигиталната ера“. От другата страна бяха подредени бестселърите: любовни романи, на чиито корици се мъдреха залитащи назад жени, подпрени от голи до кръста здравеняци, кримки с отмерващ времето часовник или мъжки силуети и детски книжки с ярки рисунки.

В средата на витрината обаче, на централното място, Марая видя няколко книги със сходни корици. Изображенията бяха различни, но името беше едно и също. Изписано с бели едри букви.

Джей О. Льобо

Под името на автора имаше надпис. Еднакъв на всяка книга.

Сто милиона продадени екземпляра

— Ама ти сериозно ли? — възкликна тя. — И това да е Пол? Пол да ги е написал?

— Хайде да влезем. Трябва да проверя нещо — подкани я Дарил.

Тя го последва вътре, усети полъха от климатика още щом прекрачи прага, и се изкуши да поостане под хладната струя. Чамовият под и солидните дървени етажерки, боядисани в светлосиньо, придаваха неутралност на помещението и книгите бяха единствените ярки петна. Имаше неколцина клиенти. Две възрастни жени разглеждаха раздела за криминална документалистика. Едната сигурно беше към осемдесетте и жадно поглъщаше текста на задната корица на книга със заглавие „Най-жестоките убийства на сексуална основа“.

На отделна висока етажерка до касата бяха подредени само книги на Джей О. Льобо. Дарил взе една и я разтвори. Прегледа началото, затвори книгата, като задържа средния си пръст между страниците като разделител, и кимна на Марая да се приближи. Пъхна се още по-навътре, в ъгъла за религиозна литература. Там нямаше никой. Тя го последва и застана съвсем близо до него. Той разтвори книгата и ѝ я подаде.

Беше роман с твърди корици и обложка. Посочи ѝ маншетите на обложката, където нямаше снимка на автора. Биографията му се изчерпваше с информацията, че Джей О. Льобо е псевдоним, и с молба читателите да уважават личното пространство на автора.

— Половината шумотевица около тези книги я вдигат журналисти и блогъри, които си въобразяват, че са издирили действителната самоличност на автора, но всъщност никога не са сигурни. Има само теории, нищо повече. Никой не знае кой е Джей О. Льобо — каза Дарил.

После отвори книгата и отгърна титулната страница. На следващата бяха предупрежденията, свързани със закона за авторските права. Издателите ги слагаха с дребен шрифт във всяка книга, но Марая никога не ги четеше.

Дарил държеше книгата отворена и каза:

— Искам пак да видя банковото извлечение.

Тя бръкна в джоба си и му го подаде. Той не каза нищо, но погледът му издаде някакво невероятно откритие. Постави извлечението върху страницата.

— Погледни — подкани я.

Марая недоумяващо прочете поредица цифри, вероятно свързани с отпечатването на книгата, после и предупреждението в духа на закона. Каквото и откритие да беше направил Дарил, явно то убягваше на Марая.

— Какво точно да гледам? — процеди през стиснати зъби.

— Носителят на правата — отговори Дарил с калифорнийска усмивка.

Тя плъзна поглед надолу по страницата. И спря. Прочете въпросния кратък ред и отмести очи към банковото извлечение. Около половин минута повтаряше това действие — гледаше краткия ред в книгата и го сравняваше с написаното в банковото извлечение.

Нямаше нито капка съмнение. Влоговете в банковата сметка на Пол бяха направени от компания „Льобо Ентърпрайзис“. Ето я пак, на страницата от книгата пред нея.

©Льобо Ентърпрайзис.

Призля ѝ. Закри устата си с ръка, обърна се и побърза да излезе от магазина, без да реагира на виковете на Дарил да почака. Не знаеше накъде да поеме и какво да прави, затова просто застана в края на тротоара, наведе се и стисна колене. Пое жадно въздух, затвори очи и преглътна жлъчката, която се надигна в гърлото ѝ. Противен вкус изпълни устата ѝ и тя усети, че ще повърне, ако не се овладее.

Текилата се оказа лошо хрумване. Дълбоко в себе си Марая още се чувстваше скептична към теорията на Дарил — Пол не би я излъгал за такова нещо. Възможно ли бе изобщо да води таен живот като прочут писател мултимилионер? И да не го споделя с нея?