Стив Кавана - Фантом

— Чу ли как Боб Креншо крещи, докато гореше? Вземи парите и няма да се занимавам с теб. Историята почти приключи, Пол. Ще станеш богат.

И Пол взе парите. Знаеше, че Льобо цели с това две неща.

Първо, ако полицията някога го залови, ще може да каже, че Пол е знаел всичко и че той му е плащал, за да си държи езика зад зъбите, с което го е превърнал постфактум в свой съучастник. За да се получи, парите трябваше да бъдат сериозна сума. Ченгетата щяха да се досетят, че с плащане над един милион годишно криеш нещо по-важно от истинската самоличност на един писател. Такива пари плащаш, за да прикриеш убийство. Втората причина: Льобо щеше да се опита да проследи Пол чрез парите. Електронното банкиране криеше толкова много капани, че Пол нае човек, излежал присъда за пране на пари, да му помогне да мести парите с единствената цел да ги скрие от човека, който му ги плаща. Това вършеше работа за съвсем кратко време, след което се налагаше да променя системата преди всяко плащане. Накрая се довери на агентката си Джоузефин. Тя послужи като бариера между него и „Льобо Ентърпрайзис“ и прокарваше парите през своите сметки, но въпреки това плащанията стигаха до банката на Пол, без комисионата на Джоузефин, заедно с името на платеца — „Льобо Ентърпрайзис“.

След известно време Пол се почувства в безопасност. Сумите от „Льобо Ентърпрайзис“ постъпваха редовно. Той се постара да не парадира с тях. Всяка голяма покупка оставяше следа. Харчеше съвсем малко от тези пари. И се криеше в Ню Йорк.

След време престана да се страхува. Знаеше истинското име на Льобо, но никога не го беше виждал, а никъде не публикуваха негови снимки. Пол нямаше представа как изглежда този човек. Всеки минувач на улицата можеше да бъде Льобо. Затова единствената му възможност беше да се крие. Накрая си внуши, че не може да бъде намерен.

Годините се нижеха. Пол отново започна да пише. Агентката му знаеше, че той се крие. Беше разказал на Джоузефин истината. Срещу определена сума тя се съгласи да пази тайната му. Льобо продължаваше да издава. И всяка негова книга беше кошмарен разказ за действително убийство.

Дори да можеше да похарчи всички пари, Пол не желаеше да го прави. Бяха кървави пари. А после се запозна с Марая. Не мислеше, че отново ще може да обича, но тя го опроверга. Преместиха се в Порт Лоунли след сватбата. Пол мислеше, че това е последното място, на което би го потърсил Льобо. Линдзи я нямаше и сърцето му дълго беше съкрушено, но искаше и да изпълни нейното последно желание, искаше живот в Порт Лоунли, само че щеше да бъде с Марая, не с Линдзи. Пол си внушаваше, че това ще му помогне да продължи напред, да се справи с вината си. В известен смисъл обаче преместването само влоши нещата и той просто се зарови в работа.

Пол знаеше, че взломът е дело на Льобо. Беше разбил личното му бюро, където Пол държеше статиите и изрезките от вестници за него в опит да проследи движението му и да свърже убийствата в романите му е действителни случаи. В деня след взлома Пол беше видял и бележката на колата си.

Знам кой си . Негодникът дори се беше подписал: Г-н Льобо.

Пол беше разкрит. Налагаше се отново да бяга. Опасяваше се, че Льобо ще навреди на Марая. Затова никога не ѝ разкри истината. Последният човек, на когото беше казал кой е той, умря в агония. Не можеше да я трови с онова, което знаеше. Джоузефин се нуждаеше от дела си от парите на Льобо, затова не би казала нищо на никого. Пол вече съзнаваше, че е трябвало да вземе Марая със себе си. Беше предположил, че тя ще е в по-голяма безопасност без него — в крайна сметка Льобо искаше да се докопа до Пол, не до нея. Но беше сбъркал. А после Льобо го заблуди, че го е спасил от потъващата яхта. Пол се досети, че вероятно той е човекът, който я е потопил.

Потисна болката. Щеше да се справи с нея по-късно.

Льобо някак го беше открил чрез парите. Вероятно чрез банката. А сега си искаше милионите обратно. Това поне се изясни. Беше му представил план как да изтегли парите. Ако искаше само да го убие, Пол щеше да е вече мъртъв. Льобо имаше поне половин дузина удобни възможности.

Страхливец.

Изведе тази дума на преден план в съзнанието си. Пол беше страхливец.

Беше станал причина за смъртта на други хора, за да предпази себе си. Знаеше, че Льобо няма да прекрати убийствата. Навремето не можеше да се обърне към полицията относно Линдзи или теориите си за реалната основа на описаните от Льобо убийства. Не разполагаше с доказателства. Най-вероятно щяха да приемат думите му като налудничави обвинения от завистлив писател. Съзнаваше, че и сега не може да отиде в полицията. Търсеха го за нападението над Марая и той наистина беше съучастник — улики на стойност двайсет милиона долара щяха да убедят всеки съд в това.