Стив Кавана - Фантом

Линдзи изпрати съобщение на Льобо и си уговори среща с него.

И двамата с Пол му бяха помогнали за книгата. Предложените от тях промени бяха взети предвид в окончателния вариант на текста. Льобо щеше да спечели милиони, а Линдзи беше закъсала. По онова време тя живееше на крайбрежието, затова си уговори среща с него в Порт Лоунли. Пол чака цяла нощ, изгарящ от нетърпение да научи какво се е случило. Дали онзи ѝ е дал пари. Накрая му омръзна да чака и ѝ се обади. Тя не вдигна. Минаха дни. После седмици. До гуша му дойде да изпраща есемеси и имейли, да я търси по Фейсбук и да оставя гласови съобщения.

Нищо.

Пол се поболя от тревога и писа на Льобо. Осведоми го, че знае кой е и попита какво се е случило с Линдзи. Льобо поиска номера на мобилния му и Пол му го даде. Льобо му звънна веднага.

Използваше някакъв уред за изкривяване на гласа. Пол чу електронен глас — студен и нечовешки.

— Говорил си с Линдзи за мен, нали? И казваш, че знаеш кой съм?

— Точно така, знам. Но това няма значение. Къде е тя?

— Тя допусна грешка, Пол. Заплаши ме. Видяхме се при водопада край Порт Лоунли. Хубаво градче до Бей Сити. Дадох ѝ пари, а тя заяви, че това е само аванс. От вестниците щяла да получи повече. Каза, че Си Ен Ен ѝ предложили половин милион долара за ексклузивно интервю. Това ѝ беше грешката — алчността. Ударих я по главата с камък, съблякох я гола и я хвърлих от скалата.

Изтърси го толкова небрежно, все едно описваше какво е времето.

— Трябваше просто да вземе парите, Пол. Накрая ме умоляваше. Осъзна грешката си. Говореше как някой ден ще живее с теб в Порт Лоунли. Как ще си имате дом, ще си родите бебе. Е, вече няма да стане.

— Копеле проклето! Отивам в полицията — кресна Пол.

— Не го прави. Имам предложение. Не знам къде живееш, нито как да те намеря, но някой ден ще те открия. И ще те убия. Единственият начин да се спасиш е да не ми създаваш грижи, Пол. Ето какво предлагам. Бях богат човек, преди да ме издадат, а сега съм още по-богат. Затова ти предлагам по един милион годишно през първите три години. След това сумата ще стане два милиона годишно. Достатъчно пари, за да не се изкушиш да отидеш в полицията или да се свържеш с пресата, а аз няма да ги усетя много. Уговорихме ли се?

— Майната ти! — изруга Пол и затвори.

Обади се в полицията, но разговорът му с Джей О. Льобо не беше записан и нямаше сведения за изчезнало лице, така че скоро започнаха да го избягват. Взеха го за откачалка. Пол се обади на редактора на Льобо — Боб Креншо — и му каза, че знае коя е истинската самоличност на писателя.

Уговори си среща с Креншо под Манхатънския мост. Боб каза, че ще дойде със зелена тойота. Пол завари колата да гори, а Боб още беше в багажника. Може би жив, а може би не. Постара се да замъгли тази част от спомените си. Не можеше да се добере до него, пламъците бяха много буйни. Просто стоеше и няколко секунди по-късно резервоарът избухна. Пол беше сигурен, както никога в живота си, че отговорността за смъртта на Боб Креншо е негова. Льобо го беше убил, за да запази тайната си. Беше убил и Линдзи. А причината за това беше Пол.

Тайната беше странният живот на Джей О. Льобо. Пол си беше свършил работата преди срещата с Креншо. Беше научил всичко възможно за Льобо. Край него все изчезваха хора. Съученици. Съседи. Колеги. Дори родителите му.

Той се опита да убие и него онази вечер под моста, явно го беше проследил някак. Знаеше за срещата му с Креншо и беше отстранил проблема.

Пол го видя отдалече. Тъмен силует. Хукна презглава и се скри в стар контейнер за смет, пълен с плъхове. Цяла нощ гледа през дупка в контейнера как колата гори. На сутринта излезе, преди да пристигне пожарната. Хора, пътуващи за работа по моста, забелязали пушека и се обадили в полицията. Никой не би се обадил в полицията посред нощ за пожар на запустяло място. От пожарната също не биха се помръднали заради някаква кола, край която нямаше нищо. Не представляваше опасност. Щяха да я угасят на сутринта.

Онази сутрин Пол прекрасно знаеше, че трябва да си плюе на петите. Представяше си, че Льобо вече знае къде работи, че е научил имената на всичките му приятели — сигурно знаеше дори къде живее. И Пол избяга. Скри се в Манхатън. Само че не можеше да работи.

Трябваше да сложи край. Това поне съзнаваше. От полицията никога нямаше да му повярват. Льобо беше съумял да не попада под подозрение. Единственият изход беше или Пол да го убие, или да му внуши, че не представлява заплаха.

В нощта след смъртта на Креншо получи обаждане от същия анонимен номер.