Стив Кавана - Фантом

Така и не я намериха, а котките от квартала престанаха да изчезват. Поне за известно време.

След полунощ участъкът най-сетне се изпразни. Доул поръча на диспечерката Шери да го остави на мира и да не го безпокои при никакви обстоятелства. След като го каза, се почувства зле, върна се и отново поговори с Шери, обясни ѝ, че ако нападат сградата или има пожар, може да влезе да го обезпокои, но почти всичко друго може да почака и е за предпочитане с него да се заеме нощната смяна, която в момента патрулира навън.

Разследването беше събрало много нова информация през последните дванайсет часа. А Доул още не беше асимилирал всичко. Нужно беше време да проникне в съзнанието му. Ако не друго, въпросите бяха повече от отговорите.

Прозявка подръпна долната му челюст и затвори очите му, а след края ѝ той остана със затворени очи и облегнат назад на стола си. Можеше да спи и там, нямаше проблем. Не за пръв път чистачката щеше да го събуди в шест сутринта с прахосмукачката.

Прибери се, заповяда си той.

Кимна в знак на съгласие, изправи се, излезе от сградата и се запъти към личния си автомобил — седемнайсетгодишен пикап тойота на триста и двайсет хиляди километра, но без никакво намерение да се предава.

Само да произвеждаха повече коли като неговата тойота!

Когато спря на алеята пред дома си, дясното му коляно направо виеше. Доул бавно се извъртя настрани и слезе от колата. Малката къща в Спринт Хилс, работническо предградие на Порт Лоунли, стоеше тъмна и запусната. Имаше нужда от пребоядисване и от нов бойлер, а ако съседът не му косеше моравата, сигурно щеше да се налага да си проправя път до къщата с мачете.

Пъхна ключа в ключалката и натисна вратата с рамо, за да я отвори. Дървото се беше издуло от лятната жега. В списъка му със спешни задачи още стоеше шкурене на вратата точно както предишното и по-предишното лято.

Той хвърли ключовете върху масата в кухнята, включи осветлението и си приготви сандвич с пастърма, туршия и майонеза. Прокара храната по-бързо с бутилка бира. Твърде изморен да пусне телевизора или да почете книга, той просто се качи горе, изми си зъбите, съблече се и легна в студеното легло.

Половин час по-късно все още беше изморен, но не можеше да заспи.

Протегна ръка и напипа мобилния си на нощното шкафче. Извика на дисплея изображенията, които заместник-шериф Блох беше свалила от лаптопа на Пол Купър. Двата чата, за които бе разговарял с Блох по-рано.

Прочете разменените съобщения от начало докрай, пусна телефона на леглото и се замисли.

Съобщенията от Линдзи бяха смразяващи. Неговата анонимна жертва си пишеше с Пол Купър, уреждаше срещата, по време на която щеше да загине и тялото ѝ да полети от скалата във водата, където Доул я намери преди толкова много години. Още не знаеше нищо за Линдзи. Блох беше прекарала остатъка от вечерта с него, претърсвайки базите данни за изчезнали хора. Във всяка търсенето ставаше по различен начин. Някъде можеше да изпишеш „Линдзи“, другаде се налагаше да търсиш по първата буква — „Л“. Нито една от жените не приличаше на онази, която той беше намерил мъртва. Щяха да продължат да търсят.

Блох заяви, че на следващия ден ще търси във Фейсбук. Линдзи и Льобо се бяха запознали в група във Фейсбук, може би свързана с творческо писане. Вторите съобщения до Льобо бяха от човек, който знаеше за изчезването на Линдзи и знаеше, че истинското име на Льобо е Пол Купър. Защо въпросният човек не беше съобщил за изчезването на Линдзи? Дали още беше жив?

И защо Пол Купър смяташе за необходимо да се крие зад псевдоним?

Като че ли се доближаваше до нещо. Трябваше просто да направи малък скок напред и щеше да стигне.

Блох претърси лаптопа и освен изображенията не намери никакви други файлове, свързани с Льобо — никакви ръкописи, социални медии, нищо, което да подсказва, че той се кани да убие съпругата си, нищо уличаващо и със сигурност нищо незаконно, но историята на Близанията му в интернет беше интересно четиво.

Пол Купър проучваше обстойно социопати и психопати. Редовно преглеждаше списъка на ФБР с най-издирваните престъпници и четеше много за Отдела за поведенчески анализ на Бюрото — службата, която проследяваше и залавяше серийни убийци.

Доул реши, че Пол Купър е жив. Марая някак беше открила, че съпругът ѝ е Джей О. Льобо, от банковото извлечение в джоба ѝ. Сигурно беше поставила въпроса ребром и той я беше нападнал. Така се бяха разиграли събитията дори със съборената пощенска кутия. Пол знаеше много за начините, по които ФБР проследява издирван човек, а да инсценираш собствената си смърт, особено след като съпругата ти едва не е била убита, е удачен начин да изчезнеш. ФБР не издирваше мъртъвци.