Стив Кавана - Фантом

Десет години Пол беше принуден да бяга и да се крие от един човек. От човека, който несъмнено беше убил Линдзи. От човека, койтo се беше опитал да убие и него. От човека, когото със собствените си очи беше видял да изгаря и убива Боб Креншо.

А сега Пол се намираше в къщата на този човек.

Дарил беше нападнал Марая. Пол го осъзна с поразителна яснота.

Дарил не беше онзи, за когото се представяше.

Дарил знаеше, че Пол го е излъгал.

Сега обаче Пол знаеше истинското име на Дарил. Знаеше и името, с което той се представяше пред света.

Дарил беше Джей О. Льобо.

Междущатската магистрала се простираше зад Дарил като неонова река.

Пред него беше Бей Сити. Той слезе от магистралата на първата отбивка и подкара през доковете. Високи кули от контейнери в ярки цветове се врязваха в нощното небе и създаваха измамното усещане, че в града има някакъв живот. А нямаше. Безработицата беше висока, престъпността се покачваше, фирми и магазини фалираха по-бързо от всякога и като че ли никой не можеше да направи нищо по въпроса. Дарил стигна до промишлената зона, където имаше малко работещи фабрики. Призраците на големи изоставени предприятия се извисяваха над всичко като предупреждение за случайния посетител: тук няма живот. Следваха предградията и накрая — самият Бей Сити. Дарил избра обиколен маршрут, за да избегне камерите по светофарите и по-населените райони, накрая мина по безлюдните търговски улици с техните празни туристически капанчета и стигна до най-стария квартал в града.

Тук сградите не бяха толкова хубави. Витрините на човечето магазини бяха заковани с дъски и ако не се брояха наркодилърите, скупчени край варели със запалени огньове по ъглите, улиците бяха почти пусти. Това го устройваше идеално.

Лесно намери старата цигарена фабрика. Срещу нея стърчеше една-единствена сграда — отдавна затворен магазин за алкохол с апартамент над него. Дарил видя, че в апартамента свети. Указанията, които беше получил, го доведоха където трябва.

Замисли се за Пол, който се криеше и го чакаше в Порт Лоунли.

Проклет глупак.

Ухили се, когато си спомни как Пол го беше излъгал — каза му, че има двайсет милиона долара в сметка, защото е Джей О. Льобо.

Нахалник!

Преди да вземе псевдонима Джей О. Льобо, Дарил беше чел работите на Пол в тяхната писателска група. Тогава Дарил имаше друго име, което беше зарязал отдавна. Написаното от Пол беше прилично, но не страхотно. В най-добрия случай — второразредни кримки. Липсваше им… автентичността, която Дарил привнасяше в творбите си благодарение на проучванията си.

Двайсетте милиона бяха много неща — пари, получени чрез изнудване, средство да уличи Пол в престъпление и диря, която беше успял да проследи до края след цели десет години. Пол знаеше истинската му самоличност и тъй като доскоро Дарил не можеше да го намери, му плащаше. През последните десет години го търсеше, опитваше се да го проследи чрез парите, чрез книгите му. Беше дълга борба, но най-накрая беше дала резултат. Щеше да си вземе парите обратно. И да напише нова книга по случилото се.

Открай време знаеше, че Пол не може да отиде при ченгетата и да заяви, че му е известно кой стои зад псевдонима Джей О. Льобо и че тайнственият писател е убиец. Нямаше начин. Не можеше да докаже нищо. Дарил не можеше да освободи Пол, трябваше да се подсигури, че няма да създава неприятности, да го държи на дълга каишка. Историята си я биваше и Дарил се готвеше да я опише цялата.

А Пол щеше да страда заради онова, което беше направил.

Марая беше средството да осъществи плана си. Пешка. Начин да принуди Пол да бяга, заподозрян в убийството на жена си. Само че тя беше оцеляла.

Дарил почти ѝ се възхищаваше. Оказа се издръжлива. И умна. Достатъчно беше само да я побутнеш в правилната посока. Беше успял да се докопа до банковото извлечение на Пол, като открадна писмо от пощенската кутия пред тайния му офис. Направи копия, пъхна го обратно в плика, запечата го и го достави. Знаеше, че освен в офиса Пол има и някакви тайни документи в кабинета си. Иначе защо ще го държи под ключ? Дарил беше оставал нощем в дома му няколко пъти, когато той отсъстваше. Промъкваше се долу, докато Марая спеше, отключваше си и влизаше в кабинета. Чекмеджето на бюрото беше заключено, а ключ не се виждаше. Явно Пол го носеше със себе си. Така му хрумна как ще настрои Марая и Пол един срещу друг. В събота беше донесъл със себе си банковото извлечение и като строши чекмеджето, незабелязано от Марая пъхна листа сред разпилените на пода документи. Манипулирайки Марая, беше постигнал и двете си цели. Беше подплашил Пол достатъчно, за да хукне да бяга, и го беше превърнал в заподозрян в очите на полицията. Принудително го беше въвлякъл в ситуация, в която щеше да се нуждае от пари. А Дарил щеше да се възползва от нея.