Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Животоспасяващи медикаменти за спиране на ефектите на опиоиди. — Б. пр.

Площад срещу Главното полицейско управление на Квервисгата в Рейкявик. Мястото е централният пункт за смяна на градските автобуси в столицата. Името означава „похлупак, люк“ и се свързва с изградения от водоснабдителното дружество в Рейкявик басейн за поене на коне още през XIX век. В началото на миналия век при „Хлемур“ е изградена газостанция. „Хлемур“ е със славата на място, където скитниците са се приютявали от дъжда и вятъра, а през 80-те години на XX в. е неофициалното средище и сборен пункт на исландските пънкари.

Разговорно наименование на Националната болница в Рейкявик. — Б. пр.

Град, намиращ се в едноименния фиорд в Централна Северна Исландия. Основният поминък е риболов.

Cелище в Северна Исландия, във фиорда Скагафьордур.

В началото на 40-те години под натиска на Великобритания и САЩ в Исландия се установява военна база, за да се пресече надмощието на Хитлер в Атлантика и да се осигури бъдещото отваряне на Втория фронт от страна на Съюзниците в Нормандия. В Исландия са били прехвърлени първоначално 60 000 английски войници, които са били повече от цялото годно мъжко население в Исландия. Този период е известен под името „Положението“, когато са въведени изключително сурови полицейски правила за поведението на жените, срещащи се с военните. Независимо от това исландките са питаели огромен интерес към чужденците и в този период е имало бум на извънбрачни деца. След около година в Исландия англичаните са заменени от американски войски. Това обаче е и времето, когато исландците започват да печелят пари, обслужвайки военните от Великобритания и САЩ, и много хора смятат, че именно войната е извадила страната от бедността.

Nope (англ.) — не. — Б. пр.

Болницата „Св. Йосиф“ в Ландакот. В края на XIX в. в Рейкявик възниква огромна нужда от болница. Кметството на града е готово да вложи пари в изграждането на болнично заведение, но Алтингът (Парламентът) отказва. През 1901 г. сестрите от католическата църква „Св. Йосиф“ в Ландакот, в западната част на Рейкявик, предлагат да изградят и ръководят модерна болница. Предложението е прието с радост от Алтинга, макар и той да не отпуска нито средства, нито паричен заем за това, защото мнозина не искат да имат работа с монахините заради католическата им вяра. Болницата „Св. Йосиф“ бива построена с дарения от Европа през 1902 година. Дотогава сестрите в Ландакот използват своя параклис като болнична сграда. До 1930 г., когато се построява Националната болница, „Св. Йосиф“ в Ландакот е използвана като общодържавно и университетско болнично заведение.

Земите в Централна Исландия са незаселени и са наречени със събирателното име „пустош“. Тези територии имат разнообразен характер — някои са блата и мочурища, други са пустини с вулканичен пясък, а трети са високи плата и планини или ледници.

През 1760 г. в Исландия плъзва епидемия от краста по овцете вследствие на внасянето в страната на английски елени. Епидемията е овладяна през 1778–1779 г. чрез унищожаване на болните животни, като са били изклани повече от 60 % от овцете в Исландия. През пролетта на 1780 г. съдържателят на манастира в Рейнищадур в Скагафьордур (Централна Северна Исландия) изпраща двамата си синове (Бяртни и Ейнар) заедно с управителя си Йон Ойстман да купуват овце от всички краища на страната. В крайна сметка през късната есен на същата година от Южна Исландия тръгват общо 5 души със 180 глави овце и 16 коня по маршрута, минаващ през високопланинското плато Кьолюр, за да се приберат у дома на север. Излязла страховита буря, която траяла няколко дни. През пролетта на следващата година някакъв пътник се натъкнал в едно ждрело на палатка, в която имало 4 трупа — на двамата братя от Рейнищадур и на двама пастири. От Йон Ойстман нямало и следа. Наоколо навсякъде имало умрял добитък. Пътникът съобщил в близката ферма за откритието си. Организирали група, която да пренесе труповете на братята в родното им място, но когато отишли при палатката, телата били изчезнали. След почти 66 години скелетите на братята били намерени в близко дере, затрупани с камъни. Трупът на Йон Ойстман никога не бил открит, освен една ръка, която била в ръкавица с неговия знак. Конят му бил намерен с прерязано гърло, като преди това са му били отрязани юздите и седлото. Само кучето му се появило полуживо в някаква ферма в края на 18-километровата клисура Бльондугил. Тъй като братята от Рейнищадур вероятно са предчувствали гибелта си, преди да поемат на път, по-малкият, Ейнар, раздал вещите си, а по-големият, Бяртни, рецитирал стихчета, в които казвал, че ще загинат. В рода на хората от Рейнищадур до ден днешен мъжете не ги кръщават с името Бяртни, не яздят рижи или светлочервеникави коне и не се обличат в зелено. Този, който наруши този обичай, го чака бърза гибел.