Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

— Майка ти е била изключително смела жена — каза Елинборг.

— Може ли да поговоря с него? — попита Ерлендур след дългото мълчание, което настъпи в стаята.

— Със Симон ли имаш предвид? — попита Микелина.

— Може ли? Да отида при него? Сам?

— Той никога не е говорил за тези събития. Никога през цялото това време. Мама мислеше, че най-добре би било, ако се държим така, сякаш нищо не се е случвало. След като тя почина, аз се опитах да накарам Симон да проговори, но веднага разбрах, че е безнадеждно. Все едно че имаше спомени единствено от времето след случката. Все едно че всичко останало се беше изтрило. Макар че, ако го притисна, казва някое и друго изречение. Иначе е напълно затворен. Той принадлежи на един съвсем друг свят, блажен и спокоен, който си е изградил сам.

— Имаш ли нещо против? — попита Ерлендур.

— Не, можеш да говориш с него, ако питаш мен — отвърна Микелина.

Ерлендур стана, излезе в преддверието и от там в коридора между стаите. Повечето врати стояха отворени. Видя Симон да седи на края на леглото си и да гледа през прозореца. Ерлендур почука на вратата и почака Симон да му разреши да влезе.

Симон го погледна, кимна за поздрав и продължи да се взира навън през прозореца.

До бюрото в стаята имаше стол, но Ерлендур седна на леглото до Симон. Върху писалището имаше няколко фотографии. Ерлендур разпозна Микелина и си помисли, че възрастната жена на една от снимките трябва да беше майка им. Протегна се и я взе. Жената седеше на стол до кухненска маса, облечена в онова, което Ерлендур си спомняше, че едно време наричаха „халатите на „Хагкойп“ [82], тънки халати от изкуствена материя, с картинки. Жената леко се усмихваше пред фотоапарата. Симон седеше до нея и се заливаше от смях. Ерлендур си помисли, че може би снимката бе заснета в кухнята на Микелина.

— Това майка ти ли е? — попита той Симон.

Симон погледна снимката.

— Да, това е мама. Тя е мъртва.

— Знам.

Симон отново се загледа през прозореца и Ерлендур върна фотографията на мястото ѝ. Седяха така мълчаливо доста време.

— Какво гледаш? — попита Ерлендур.

— Мама ми каза, че всичко ще е наред — отвърна Симон, без да отвърне очи от прозореца.

— Всичко е наред — каза Ерлендур.

— Няма ли да ме отведеш?

— Не, никъде няма да те водя. Искаше ми се само да се срещна с теб.

— Може да станем приятели.

— Със сигурност — каза Ерлендур.

Седяха мълчаливо, сега и двамата гледаха през прозореца.

— Ти имаше ли добър баща? — внезапно попита Симон.

— Да — отговори Ерлендур. — Баща ми беше добър човек.

Замълчаха.

— Искаш ли да ми разкажеш за него? — каза Симон след малко.

— Да, някой път ще ти разкажа — каза Ерлендур. — Той…

Ерлендур млъкна.

— Какво?

— Той загуби сина си.

Двамата гледаха през прозореца.

— Само едно ми се иска да узная — каза Ерлендур.

— Какво? — попита Симон.

— Как се казваше тя?

— Кой?

— Майка ти.

— Защо искаш да знаеш това?

— Микелина ми разказа за нея, но не ми каза как се е казвала.

— Казваше се Маргрет.

— Маргрет.

В този момент Микелина се появи на вратата на стаята и щом Симон я зърна, изправи се на крака и тръгна към нея.

— Донесе ли ми касис? — попита той. — Носиш ли касис?

— Ще ти донеса касис през есента — отвърна Микелина. — Наесен. Тогава ще ти донеса касис.

В същия този момент в едното око на Ева Линд, която лежеше неподвижно в мрака на реанимацията, се образува малка сълзица. Уголеми се, превърна се в едра капка и бавно потече надолу от ъгълчето на окото ѝ, по лицето, надолу през кислородната маска, докато застана върху устните ѝ.

Няколко минути по-късно тя отвори очи.

Езеро, в което може целогодишно да се лови риба срещу заплащане, намира се източно от Рейкявик, в местността Гравархолт.

Един от най-новите квартали на Големия Рейкявик. Застрояването започва през 2000 г. и всичките му улици носят имена от времето на приемането на християнството в Исландия през 1000 година. Първата част на думата, þúsaldar- (тузалдар-), е родителен падеж от þúsöld (тузьолд), което означава „хилядолетие“, т. е. името на квартала е „Кварталът на хилядолетието“.

Местност, североизточно от Рейкявик, част от града Мосфелсбайр.

Фиорд или залив, в южната част на който е разположен Рейкявик. Същото име имат и други два фиорда в Западна Исландия и в Северна Исландия, както и един фиорд във Фарьорските острови.