Николя Бёгле - Пациент 488

Намери обаче книги за историята на Втората световна война и за Студената война. Адам никога не бе споделял с Кристофър интереса си към този период. Заинтригуван, той ги прелисти и видя, че много текстове са подчертани, анотирани и някъде — задраскани. Повечето пасажи обясняваха как войната бе накарала американците и руснаците да доведат научните си изследвания над нивото, което би се постигнало в условия на мир. Там се обясняваше и как войната е дала възможност да се открие метод за масово производство на пеницилин, който и до днес обслужва фармацевтичната индустрия, как се е усъвършенствало производството на лекарствата против морска болест за войниците, чиито съставки са все още обект на комерсиализация, и как необходимостта от запазване на храните бе довело до производството на гранулирани храни, които се използват и до днес.

Кристофър остави и последната книга и разтърка врата си. Защо Адам, който обожаваше да споделя знанията си, и то предимно с брат си, никога не му бе говорил за проучванията си? Щеше да съобщи това на инспекторката, въпреки че не виждаше с какво този факт би могъл да ѝ помогне в разследването. Оставаше му да прегледа още един кашон, когато баща му влезе в стаята, без да почука.

— Мислех, че си почиваш…

Кристофър се облегна на вратата на гардероба и поклати глава.

— Ами да, всъщност не, имах нужда да мисля за Адам…

Баща му огледа колебливо книгите по история, които бяха разхвърляни по земята, и двата отворени кашона.

— Никога няма да разбера защо майка ти реши да съхрани цялата тази бъркотия…

Кристофър вдигна рамене…

— Ами той бе малкият ѝ син. Мисля, че се чувства виновна, задето не е успяла да го опази…

— Вярно е, че майка ти си създаваше доста грижи за бъдещето на Адам и по-специално — бъдещето му в професията. Аз не вземах голямо участие, но си спомням как тя ми се обаждаше всеки ден да направя нещо за него. Добре, че ти бе тук, за да му помогнеш да намери пътя си в живота…

Кристофър кимна с глава. Бе едновременно изненадан от признанието на баща си, но и нетърпелив той да си отиде, за да продължи работата си.

— Ами добре — поде Едуард, — не прекарвай целия си ден, като ровиш в тези стари спомени… Стига ни и една в къщата, която прави само това.

Бащата на Кристофър хвърли още един поглед върху купищата хартийки, поклати глава и затвори вратата. Кристофър вдигна очи към небето, раздразнен от разсъжденията на баща си, и извади съдържанието на втория кашон: купища административни документи. Майка му наистина бе събрала всичко, принадлежало на мъртвия ѝ син. Може би тук бяха подредени сметки, за електричество, банкови извлечения, фактури за платени здравни такси, фишове от заплати.

Кристофър въздъхна. Не, това търсене наистина изглеждаше напразно. Само че той щеше да доведе до край това разследване, за да няма за какво да съжалява. Седна по турски и прегледа всички документи — един по един. Бе преполовил сортирането, когато получи ново съобщение от Сара. Е? Отговори ѝ с: Нищо конкретно за момента. Ще ви държа в течение.

Кристофър погледна уморено купчината банкови извлечения, които му оставаха. За успокоение на съвестта си прегледа всеки документ, като си казваше, че може би ще открие някоя голяма събрана или преведена сума. В края на краищата, това можеше да е началото на следа за нечие убийство. Прекара така цял час и накрая очите му сълзяха от умора. Само че не откри нито една сума, която да му изглежда съмнителна. Докато преглеждаше последния документ обаче, една подробност привлече вниманието му. Всички извлечения идваха от една и съща банка и бяха на името на Адам и Натали, с изключение на три, които бяха от друга банка — "СуисКокс", и бяха само на името на Адам. Бяха издадени година преди смъртта му.

Кристофър, който очакваше да открие изумителни суми, бе изненадан. Парите бяха малко. Едва 300 евро. Но пък към тази сума бе превеждана сумата от 25 евро и 80 цента всеки месец. Кристофър прочете върху извлечението, че те бяха изплатени в полза на банката. За какво ли? Воден от инстинкта си на журналист, влезе през телефона си в сайта на "СуисКокс" и свали тарифата с услугите, предоставяни от банката, и съответните такси. Мъжът пробяга с поглед таблицата и едва в долния ѝ край откри отговора. Този път пулсът му наистина се ускори. Таксата от 25 евро и 80 цента отговаряше точно на тарифата за наемане на сейф с право на постоянен достъп до него. Взе отново телефона си и се обади на Сара, за да ѝ разкаже.