Николя Бёгле - Пациент 488

Сара, аз съм, чакаме те, за да поднесем подаръка, както се разбрахме. А и Мира няма търпение да те види. Въпреки че ѝ е рожден ден, ти е приготвила изненада и само пита кога ще дойдеш, за да ти я даде. Надявам се, че всичко е наред. До след малко!

Сара отвори вратата на колата си, седна зад волана и сърцето ѝ се сви само като прочете първите думи на съобщението.

Е, хубаво, Сара… 21 часът и 30 минути е… Мира трябваше да си легне. Остави короната, която бе направила за теб, пред вратата на стаята си, защото бе убедена, че ще дойдеш да я видиш, докато спи. Имаш късмет, май не ти се сърди. С две думи, всички бихме искали да си с нас на петия ѝ рожден ден. Сигурно си още на работа и си забравила… Понякога се питам как Ерик понася егоизма ти.

Сара обърна глава към стъклото, върху което се разтопяваха снежинка след снежинка. Сложи телефона на съседната седалка и включи високоговорителя в момента, когато тръгваше третото съобщение от сестра ѝ.

Виж, Сара, извини ме за това, дето ти го казах. Бе долно, а не бе и вярно… Всъщност съм силно обезпокоена. Кажи, че не си пострадала при пожара в "Гаустад". Може би в момента си ангажирана с него? Обади ми се, моля те… Целувам те.

Най-сетне чу и последното съобщение, записано в 23 часа и 34 минути.

Инспектор Геринген, на телефона е Тобиас. Вижте, току-що свърших с аутопсията на оня нещастник. Нещата са далеч по-сложни, отколкото предполагахме… А и причината за смъртта… не е тази, която очаквахме… Обадете ми се, а ако дойдете в болницата, ще е най-добре. Малко сложно е за обяснение по телефона…

Сара запали двигателя и потегли към Университетската болница на Осло, която се намираше на няколкостотин метра от клиниката "Гаустад".

По пътя се свърза с Норберт Ганс и му обясни, че е прекарала деня в подземията на университетската библиотека по психология в търсене на информация върху някои патологии, които биха обяснили смъртта на 488. Не усетила как минава времето там, а и в подземията телефонът ѝ нямал покритие. Та затова чак сега видяла съобщенията. Помощникът ѝ не се изненада от обяснението на инспекторката и каза в заключение, че работата му е да ѝ осигури време да разсъждава на спокойствие. Сара затвори телефона с пълното съзнание, че въпреки симпатичния си характер Норберт Ганс нямаше да ѝ прости втори път подобно нарушение на правилата.

Веднага след като паркира колата на паркинга пред болницата, изпрати съобщение на сестра си.

Хиляди извинения, че не дойдох… Пожарът в "Гаустад" бе ад. Преди малко напуснах пещта… Добре съм. Много целувки за рождения ден на Мира. Вземи подаръка ѝ за мен и ѝ кажи, че съм минала да я видя тази нощ. Ще дойда утре сутрин и ти ще ми го дадеш тайно.

P.S. Подаръкът за Мира е готов. Надявам се, че ще ѝ хареса. Обичам ви!

Сара натисна бутона "изпрати" и в това време получи съобщение, че изтеглянето на снимките е завършило.

Сара отвори файла. Пробяга набързо по снимките на трупа и първата стая. Бързаше да стигне снимките на графитите в стая С-32. Увеличи многократно изображението, но не забеляза ясно различима фигура. Защо тогава директорът не е искал да се виждат графитите? Може би трябваше да им отдели повече време… Щеше да се занимава с тях по-късно. Сега Тобиас я очакваше.

Свали кожената си качулка и побърза да отиде в крилото, където беше отделението по съдебна медицина. В този час сградата трябваше да е празна. Само че ранените от пожара бяха тук, за да получат медицинска помощ възможно най-бързо. Въпреки напредването на нощта, персоналът бе в пълен състав и фучеше из коридорите. Забързана медицинска сестра излезе от една стая и бутна Сара. Докато се обръщаше, за да ѝ се извини, без малко не събори носилка, където лежеше тяло, покрито с чаршаф — една от жертвите на пожара, която някой забързан санитар най-вероятно караше към моргата.

Притеснена, Сара най-сетне стигна до един по-тих сектор на болницата, където се чуваше дори тракането на токовете на ботите ѝ върху линолеума. Като стигна до вратата на залата за аутопсии, влезе, без да почука. Върху масата лежеше тялото на Пациент 488. В дъното на помещението върху сиво-синия екран бяха закачени няколко рентгенови снимки на гръдния му кош.

А встрани, върху метална маса, бяха наредени работни инструменти, по които все още имаше тъмни петна от съсирена кръв.

Тобиас бе с гръб към Сара и седеше пред компютъра. Обърна се, като чу, че някой влиза в кабинета му.

— Инспектор Геринген, радвам се да ви видя тук в толкова късен час. Нима съм в списъка на привилегированите? Как сте, впрочем?