Николя Бёгле - Пациент 488

Сара се облегна на стената.

— Тобиас, повикахте ме тук, за да разговаряме за причината за смъртта на пациента… И така, от какво е умрял?

— А, да, вярно. Спомних си, че от три въпроса отговаряте само на един. Но така или иначе, онова, което ще ви кажа, ще предизвика лавина от въпроси. Случаят не е такъв, какъвто го мислехме. Ще ви покажа…

Съдебният лекар прекоси залата и отиде до бюрото си, върху което бяха натрупани много снимки на нещастника. Отдели онези, които показваха в едър план белега на челото му.

— Причината за смъртта му е възможно най-лошата, която съществува, и в същото време най-неразбираемата. Трябва обаче да ви уведомя как стигнах до този извод, защото в противен случай няма да ми повярвате.

Тобиас посочи с пръст една снимка на врата на жертвата.

— Добре, а сега да говорим сериозно. Този тип очевидно се е опитал да се удуши, но както се съмнявахме, не е умрял от това. Подезичната кост не е счупена и при дисекция по трахеята няма особено дълбоки травматични следи. Или накратко, налице е опит за самоудушаване, но той е оставил предимно повърхностни следи. — Сара примигна в знак на съгласие.

— Като тръгнах оттук — продължи съдебният лекар, — изследвах следата, предоставена ни от болногледачите в "Гаустад". Тоест — спирането на сърцето. В сърцето наистина има места с некрози и фибрози, които свидетелстват за сърдечна криза.

Сара се канеше да отвори уста, за да зададе някакъв въпрос, но Тобиас я спря.

— Само че — каза той, като вдигна пръст, — вече ви чувам как ми казвате: "Добре де, всички умираме, когато сърцето ни спре да бие по една или друга причина… Само че това не обяснява нищо. Какво е предизвикало инфаркта, Тобиас?" Горе-долу това щяхте да ме попитате, нали?

Сара кимна едва забележимо и седна на ръба на бюрото. Тобиас посочи една от снимките на гръдния кош върху осветения екран на стената.

— Когато отворих гръдния кош, идентифицирах петна по дробовете. Виждате ли ги върху рентгеновата снимка? Кръвните изследвания показаха, че тези петна са следи от лека силикоза. Или, иначе казано, минерален прах в дробовете. Прах, който му се е наложило да диша преди няколко години. Само че не открих нищо, което би могло да отключи инфаркт. Най-много да причини кашлица. За сметка на това обаче, кръвните проби ме заинтригуваха по две причини: открих в тялото наличие на голямо количество субстанция, която идентифицирах благодарение на факта, че отдавна съм в занаята. Имате късмет, че сте попаднали на старо куче като мен. За разлика от разни четиридесетгодишни копелета, които прекарват времето си, питайки се как да ви накарат да се усмихнете, с надеждата да прекарат една нощ с вас!

Сара с удоволствие би се усмихнала на шегата на Тобиас, ако сърцето ѝ не бе толкова свито. Звънът на мобилния ѝ телефон я спаси от необходимостта да му отговори. Някакъв полицай от централното управление, който оглавил разследването на участъка около болницата, я информираше, че никакво превозно средство, отговарящо на колата, която тя бе описала, не е било засечено. Разочарована, Сара затвори телефона и отново насочи вниманието си към съдебния лекар.

— А каква е тази субстанция, Тобиас?

— Едно лекарство, което не се произвежда днес — LS 34. Използвано е в психиатрията в края на шейсетте години на миналия век, и то в редки случаи. Казвам "редки", защото лекарството представлява нестабилна субстанция, а употребата му е доста рискована. Забраниха го преди четиридесет и една години. Ето защо е абсолютно изненадващо да го открия в толкова концентрирана доза в тялото на този човек.

— Значи това също не е причина за инфаркта — споменахте две причини.

— Ах, колко обичам прозорливостта ви, инспектор Геринген! Ако бях с няколко години по-млад, и аз щях да се поддам на импулса си да ви поканя на вечеря.

Сара учтиво кимна с глава.

— Извинете ме, но ще трябва да се подготвя психически, преди да продължа.

Сара си записа наименованието на лекарството — LS 34. Внимаваше какво ще каже сега този твърде бъбрив за нейния вкус съдебен лекар, но пък ѝ харесваха опитът и педантичността му.

Тобиас взе от поставката една пълна с кръв епруветка и я вдигна на нивото на очите на инспекторката.

— Във втората епруветка кръв открих причината за смъртта — каза той, като вдигна към светлината червеникавата течност. — Освен LS 34, анализите показаха ненормално високо натрупване на калций. Това състояние се нарича остра хиперкалцемия. И именно то е предизвикало спирането на сърцето.