Джеймс Паттерсон - Плажът

— Всичко това документирано ли е?

— Да, разбира се. Аз също направих проучвания, когато се запознах с него. Според главния лекар на психиатричната клиника, доктор Карл Обет, детето е научило много през всичките тези дванадесет години в лудницата. Най-вече как да заблуждава хората. Усвоил е няколко езика и е изучавал търговия. Усвоил печатарския занаят.

Дали Ян ван дер Хойвел ми казваше истината? Ако бе така, то това обясняваше как Анри можеше да сменя самоличността си, да подправя документи, да се измъква безнаказано отвсякъде.

— След като го пуснали от лудницата при навършването на осемнадесет години, нашето момче се заело с убийства и кражби. Откраднал например едно ферари, но сигурно е имало и други кражби, не зная. Но откакто преди четири години срещна Джина, вече не му се налагаше да се препитава по такъв жалък начин.

Ян ван дер Хойвел ми разказа, че Джина „очаровала“ Анри, че той й се доверил напълно, признал й, че му харесва да прави секс с мъже, както и че бил извършил доста жестоки неща. И че искал да продължи да го върши, но за много пари.

— На Джина й хрумна идеята да използва Анри, за да доставя забавления за нашата малка общност, а Хорст се въодушеви от плана да си имаме „сексмаймунка“.

— И тогава вие се появявате на сцената.

— Аха. Да. Джина ни запозна.

— Анри ми каза, че сте седели в ъгъла и сте ги наблюдавали.

Ян ван дер Хойвел ме изгледа така, сякаш бях някакво екзотично насекомо, което още не бе решил дали да стъпче, или да прибере в епруветка.

— Още една лъжа, Хокинс. Той ми го бе поел в задника си и пищеше от удоволствие като момиче. Но има нещо, което трябва да знаете, защото е истина. Не ние сме направили Анри такъв, какъвто е. Ние само му предоставихме възможност да се развихри.

Пръстите на Ян ван дер Хойвел отново заиграха по клавиатурата.

— А сега хвърлете един поглед — рече. — Само за ваше сведение — ще ви покажа как се е развивал този млад мъж.

Докато завърташе към мен екрана на лаптопа си, лицето му светна от обзелото го въодушевление.

Изредиха се единични кадри, копирани от видеозаписи с жени, които бяха вързани, измъчвани, обезглавени.

Едва успявах да възприема това, което виждах, докато Ван дер Хойвел чевръсто превключваше изображенията, пушеше цигара и вметваше по някой нехаен коментар към това своеобразно шоу на абсолютния и невъобразим ужас.

Главата ми се замая. Имах чувството, че Ван дер Хойвел и Анри всъщност са едно и също лице. Мразех еднакво и двамата. Искаше ми се още тук и сега да убия тази безполезна и отвратителна измет. Дори си помислих, че бих могъл да се измъкна безнаказано.

Но се нуждаех от него, за да ме отведе до Анри.

— Отначало се съмнявах — не спираше да ми говори той, — че убийствата са истински. Но когато Анри започна да реже глави, тогава, разбира се, знаех вече, че… През последната година започна сам да измисля сценариите си. Полученото внимание го опияняваше. Ставаше все по-алчен. Беше опасен. Познаваше мен и Джина, така че никак нямаше да е лесно да се отървем от него.

Ян ван дер Хойвел изпусна кълбо дим и продължи да споделя с мен:

— Миналата седмица Джина бе решила или да му плати достатъчно голяма сума, или да се отърве завинаги от него. Очевидно го е подценила. Никога не ми е казвала как се свързва с него, затова трябва да ми повярвате, господин Хокинс. Истина е, че нямам никаква представа къде може да се укрива сега Анри. Абсолютно нищо не зная за това.

— Хорст Вернер му е подписвал чековете, нали? — припомних му аз. — Кажете ми как да намеря Вернер.

Ян ван дер Хойвел изтръска пепелта от цигарата си. От въодушевлението му не бе останала дори следа. Заговори ми със сериозно изражение, натъртвайки на всяка дума:

— Господин Хокинс, повярвайте ми, Хорст Вернер е последният човек на тази планета, с когото бихте искали да се срещнете някога. Особено във вашия случай, тъй като той никак няма да хареса идеята на Анри да се издава книга за нас. Вслушайте се в това, което ви казвам. Не публикувайте нищо. Изтрийте всичко записано в компютъра си. Изгорете касетите със записите на интервютата ви с Анри. И никога никъде и пред никого не споменавайте за Алианса или за неговите членове. Този съвет може да ви спаси живота.

Ала вече бе твърде късно да изтрия съдържанието на моя твърд диск. Бях изпратил текстовете на интервютата си с Анри и конспектираното съдържание на бъдещата ми книга до Загами в Ню Йорк. Копия бяха разпратени на всички редактори, а дори и на външната юридическа фирма, защитаваща интересите на издателство „Рейвън-Уофорд“. Имената на членовете на Алианса присъстваха във всички ръкописи.