Джеймс Паттерсон - Плажът

Сега си спомних, че Манди на няколко пъти ме бе питала откъде ми е тази синина на крака и аз все отвръщах, че няма нищо. Пресегнах се и докоснах издутината, голяма колкото две оризови зърна, поставени плътно едно до друго.

Вече не ми се струваше нещо незначително.

Разрових се трескаво в комплекта си за бръснене, изсипах всички тоалетни принадлежности и извадих самобръсначката. Ядосано я заудрях в мраморния умивалник, докато главата не се разчупи на съставните си части.

— Да не би да си решил да… Не може да искаш от мен да го направя, Бен!

— Не се тревожи. Мен ще ме заболи повече, отколкото теб.

— О, колко си забавен!

— По-скоро съм адски изплашен — признах си.

Манди пое в ръката си острото бръснарско ножче, обля го с няколко капки спирт и притисна с пръстите на лявата си ръка съмнителното място. После зачисти с ножчето най-горния слой от кожата и бързо направи по-дълбок разрез.

— Извадих го — рече ми тя.

Пусна в дланта ми дребно окървавено парче от стъкло и метал. Не можеше да бъде друго, освен проследяващ чип, свързан към джипиес система за проследяване. От онези, които се имплантират във вратовете на домашните кучета. Анри трябва да го е инжектират, докато съм лежал в безсъзнание на пода. И аз в продължение на седмици съм разнасял навсякъде със себе си проклетата електронна буболечка.

— Хвърли го в тоалетната — предложи ми Аманда. — Така той ще има с какво да се занимава.

— Да. Не! Откъсни малко от тази ролка с лейкопласт, моля те.

Отново притиснах подслушвателния чип към бедрото си, а Манди откъсна със зъби парче от лепенка. Притиснах го силно към тялото си, за да съм сигурен, че няма да падне.

— Какъв е смисълът да продължаваш да го носиш? — полюбопитства Манди.

— Няма да знае, че съм разбрал как ме следи.

— И… каква полза от това?

— Сега топката ще започне да се търкаля в другата посока. Най-после ние ще имаме информация, която той няма.

Франция

Когато дишането му се поуспокои, Анри погали хълбока на Джина Праци. Тя беше надарена с дупе, оформено като праскова; съвършено, с идеално заоблени бедра и с по една трапчинка отзад на всяка буза.

Искаше му се отново да я чука. При това яко. И го стори.

— Сега вече можеш да ме отвържеш — рече му тя.

Той я потупа, стана от леглото и се пресегна за чантата си под стола, после отиде до видеокамерата, скрита в гънките на тежката завеса.

— Какво правиш? Върни се в леглото, Анри. Не бъди толкова жесток.

Той светна лампа и се усмихна пред обектива, после пак се върна в леглото под балдахина.

— Опасявам се, че няма да успея да уловя мига, когато ще се молиш горещо на господ. А това е много зле.

— Какво си намислил да правиш с това видео? Не можеш да го продадеш… Трябва да си полудял, Анри, ако си въобразяваш, че те ще ти платят.

— О, няма да стане, така ли?

— Уверявам те, че няма да се съгласят.

— Е, тогава ще остане за частната ми колекция. Би трябвало да ми вярваш повече.

— Развържи ме, Анри. Ръцете ми са завързани. Искам нова игра. Настоявам за това.

— Винаги мислиш само за собственото си удоволствие.

— Прави каквото искаш — въздъхна тя. — Но знай, че скъпо ще си платиш.

— Всичко си има цена — засмя се Анри.

Взе дистанционното от богато украсеното нощно шкафче и включи телевизора. Натисна бутона, за да изключи рекламния екран на хотела, напипа превключвателя на каналите и избра Си Ен Ен.

Първо се появиха резултатите от спортните състезания, последваха ги някакви пазарни анализи, след което дойде ред да се покажат лицата на новите му жертви — Уонда и Сара.

— Сара беше страхотна — обърна се той към Джина, която упорито се опитваше да разхлаби възлите на въжетата, стегнати около китките й и дъската на леглото. — Тя нито веднъж не се помоли за живота си. И нито веднъж не ми зададе глупав въпрос.

— Ако ми позволиш, ох, да използвам ръцете си, мога да направя много хубави неща за теб — изрече Джина.

— Ще си помисля за това.

Анри изключи дистанционното, превъртя се на леглото, възседна фантастичното дупе на Джина, опря ръце на раменете й и разтри с палци основата на врата й. Отново бе започнал да се възбужда. Много силно, дори болезнено.

— Това вече започва да става отегчително — промърмори тя под него. — Май повторната ни среща не беше добра идея.

Анри сключи нежно пръсти около гърлото й. Все още си играеше. Усети как тялото й се стегна, а кожата се покри с капки пот.