Джеймс Паттерсон - Плажът

Анри въздъхна, докато те работеха в синхрон — разтриваха мускулите по дължина, втриваха благовонните масла и освобождаваха напрежението, натрупало се в тялото му през последната седмица. Птици носорози огласяха джунглата, а въздухът ухаеше на жасмин. Това бе едно от най-чувствените и вълнуващи преживявания, заради което наемният убиец идваше в Хуа Хин поне веднъж годишно.

Момчетата обърнаха клиента си по гръб и ръцете им отново се спуснаха в съвършен синхрон по възглавничките на дланите и краката му. Накрая започнаха да галят леко веждите му, докато Анри отвори очи и каза на тайландски:

— Ароон, би ли ми донесъл портфейла от чекмеджето?

Когато той се върна, Анри извади купчина банкноти, доста повече от няколкостотинте бата, които дължеше за масажа. Размаха парите пред лицата на момчетата и попита:

— Искате ли да останете и да поиграем заедно?

Те се закискаха и помогнаха на богатия господин да слезе от масата.

— Какви игри би искал да играем, татенце? — попита Сакда.

Анри им обясни какво е намислил, а те закимаха и запляскаха с ръце, явно много въодушевени, че ще бъдат част от удоволствието му. Той целуна дланите на всяко едно.

Обичаше тези сладки момчета.

Беше истинска радост да е с тях.

Анри се събуди от звъна на звънчетата и извика:

— Влезте!

Появи се момиче с червено цвете в косите, направи поклон и сервира закуската върху поднос: оризови спагети в чили сос с фъстъчено масло, пресни плодове и кана силен черен чай.

Докато се хранеше, мозъкът на Анри работеше на пълни обороти. Убиецът мислеше за предишната нощ и подготвяше редактирано видео за Алианса.

Отнесе чашата с чай до бюрото, включи лаптопа и прегледа съобщенията. Изряза снимките с водата, пълнеща ваната, и сложи надпис: „Очибашигуре“.

Следващата сцена показваше дълго невинните лица на момчетата и голите им млади тела. Камерата се задържа върху въжетата, пристягащи крайниците им зад тях.

Когато собственото му лице се появи върху екрана, Анри замъгли образа и използвайки менюто на програмата, повдигна и пусна телата във ваната. Снимката беше красива.

Продължи да редактира следващите сцени, така че да изглеждат съвсем реални: кадърът се спря на ръцете му, които държаха главите на момчетата, докато те ритаха с крака и се извиваха, борейки се за глътка въздух. От устните им излизаха мехурчета, а телата им плуваха под ъгъл също като очибашигуре , или на японски: като листа в езеро .

На следващия кадър се виждаше отпуснатото лице на Сакда с блестящи капки вода по косата и кожата. Камерата приближаваше, за да покаже двете деца, отпуснати безжизнено върху шезлонгите край ваната, с разперени ръце и крака, сякаш изпълняваха фигура от танц.

Една муха кацна върху мократа буза на Сакда.

Камерата я показа в близък план, после екранът потъмня. Приглушеният глас на Анри се чу зад кадър:

— Всички ли са щастливи?

Анри пусна филма още веднъж, оряза още някои сцени и го намали до десет минути. Получи се страхотно порнографско видео за Хорст и компанията перверзници — неустоима стръв, която да ги накара да жадуват за още.

Написа имейл и прикачи снимка на двете момчета — телата им плуваха под водата с широко отворени очи и лица, изкривени от неподправен ужас.

„Предлагам като наслада за очите ви — написа убиецът — два млади принца на цената на един“. Звънецът на вратата иззвъня тъкмо когато пращаше имейла.

Анри пристегна колана на халата си и отвори. Двете момчета избухнаха в смях.

— Значи сме мъртви, татенце? — попита Ароон. — Изобщо не се чувстваме като мъртъвци!

— Не, изглеждате съвсем живи. Моите две добри, жизнерадостни момчета. Хайде да отидем на плажа! — рече Анри, прегърна ги през раменете и ги поведе навън. — Водата изглежда страхотно!

— Днес няма ли да играем игрички, татенце?

Той разроши косата на момчето, а Сакда му се ухили.

— Не, само ще плуваме и ще се плискаме сред вълните — рече Анри. — А после ще се върнем тук за моя прекрасен масаж.

Напълно заслужената почивка на Анри продължаваше в Банкок, един от любимите му градове.

Срещна шведското момиче на нощния пазар, където тя се опитваше да пресметне цената на малка дървена статуетка на слон от батове в евро. Шведският му беше достатъчно добър и тя говори с него на родния си език, докато той не се засмя и не каза:

— Изчерпах запаса си от шведски думи.

— Тогава да опитаме това — предложи момичето на перфектен британски английски. Представи се като Май-Брит Олсен и каза на Анри, че е във ваканция и учи в университета в Стокхолм.