Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

— Вярно е — съгласи се Бекет, поклащайки глава в изумление.

Поех дълбоко дъх.

— Сега, кои, по дяволите, са обикновеният и брадатият човек?

— Отличен въпрос, добри ми друже. Навярно е свързано с „могъщия венец“. Между другото, ще ви попитам откъде сте толкова добър в разрешаването на загадки?

— Самият аз съм загадка.

— Правилно казано — отвърна той с усмивка. — Предполагам, че същото може да се каже и за мен.

След като разчетохме втория Кръг, пристъпихме към първия, седнали един до друг, готови да изследваме богатия и тайнствен път на Леонардо.

Бекет прочете на глас.

Извиси се с обичайте мен мой всяко приятелю и нещо ти ще от бъдеш този новият страж свят на защото кинжала над вие плетеницата всички на могъщия венец сте негови на пазители спящия гравьор.

— В „Извиси се с обичайте мен мой“ махам „обичайте“.

Изрязах думата и я поставих отдолу. Остана „извиси се с мен мой“.

— Допускам, че липсата на пунктуация го позволява — обади се Бекет — но все още изглежда странно.

— Изрязвам тук — подхванах. — Вижте. Отстранявам „всяко“ и го слагам отдясно на „обичайте“.

— Сега го прочетете — обърнах се към него. — Моля ви.

— „Извиси се с мен мой приятелю“ — прочете Бекет. — Добре дотук.

— „Нещо ти ще от бъдеш“… Съжалявам „нещо“ отпада.

Свалих го долу до думите „обичайте“ и „всяко“. На долния ред се четеше „обичайте всяко нещо“.

Бекет зачете останалото на горния ред:

— „Извиси се с мен приятелю и ти ще бъдеш“. „От“ е следващото.

Пренесох го долу.

— Вижте сега — казах и обърнах лаптопа.

Бекет развълнувано прочете долния ред:

— „Обичайте всяко нещо от… този свят“ — Извади носната си кърпичка и попи потта от челото си. — Моят свят…

Изрязах „този“ и „свят“ и ги поставих в края на долното изречение.

Бекет зачете горния ред:

— „Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на“… Реб, махнете „защото“.

Вече го правех.

— „Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на кинжала“. Дявол да го вземе! — засмях се аз. — Сега идва най-сладкото. Надушвате ли го?

— И с двете ноздри — оживено отговори Бекет и посочи горния ред. — „Кинжала над вие…“ Кинжала над теб? „Извиси се с мен мой приятелю и ще бъдеш новият страж на кинжала над теб“. Като че ли има смисъл.

— Не — възразих. — Погледнете по-нататък. „Кинжала над вие плетеницата всички“. На „всички“ мястото не е там. Махам го. — Преместих го в края на долното изречение и сега то гласеше: „Обичайте всяко нещо от този свят защото всички…“. Изсумтях. — Обърках се. „Защото всички“ какво? Тук го закъсахме. Дайте ми секунда, дайте ми секунда. Би трябвало да следва „сте“, нали? „Всички сте“?

— Определено — съгласи се Бекет.

Извадих думата „сте“ и я сложих до „всички“. Ето какво оставаше на горния ред:

Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на кинжала над вие плетеницата на могъщия венец негови пазители на спящия гравьор.

Двамата се спогледахме безизразно.

След минута съсредоточаване Бекет посочи изречението на екрана и попита:

— Ами ако изречението е от две части? Тогава ще бъде така: „Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на кинжала над теб… или вие. Плетеницата на могъщия венец негови пазители на спящия гравьор“. Има някакъв смисъл май?

Поклатих глава.

— Ами ако изрежем това „вие“ от първото изречение и го поставим отдолу? Ще се получи „всички вие сте“. Така вече може.

— Мой скъпи американски приятелю, страх ме е да не би Леонардо да е бил от Алабама — засмя се Бекет.

— Говоря сериозно. — Взех „вие“ от първия ред и го поставих след думата „всички“. — Прочетете сега горното изречение.

Бекет изпълни молбата ми.

— „Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на кинжала над…“

— Продължете — подканих го аз — не като две отделни изречения.

Бекет въздъхна.

— „Извиси се с мен мой приятелю и ти ще бъдеш новият страж на кинжала над плетеницата на могъщия венец негови пазители на спящия гравьор.“ — Господи! — възкликна той. — Махнете „негови“.

Послушах го и пренесох думата на долния ред.

— Обичайте всяко нещо от този свят защото всички вие сте негови…

Погледите ни се срещнаха. И двамата прошепнахме:

— Пазители…

Изрязахме думата от горното изречение и я сложихме в края на долното. Прочетох го.

Обичайте всяко нещо от този свят защото всички вие сте негови пазители.