Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

— Точно така. Все още с вас имаме различни приоритети.

— Именно. Въпреки това омаях шерифа, за да ви изтръгна от месестите му ръчички. Услуга за услуга. Ако влезете в колата, вместо да ме цапардосате, да отмъкнете диска и да изчезнете в мъглата, ще бъде едно добро начало.

Отвори ми задната врата и аз се качих. Мобрайт ми хвърли кос поглед в огледалото за обратно виждане с очичките си като мъниста.

— Е — отново заговори Бекет — да намерим кинжала, какво ще кажете? Някаква идея откъде да започнем?

— От Рим — отговорих аз.

На летището в Биг Беър се качихме на частен самолет като онзи на Драко. С Бекет се настанихме на свръхлуксозните кожени седалки в просторния салон за пътници. С треперещи ръце закопчах колана.

Дължеше се на един процент страх и деветдесет и девет на мисълта, че напускам континента, където за последно срещнах Джини.

Бе жестоко и мъчително най-после да намериш някого, заради когото да живееш, а да не знаеш дали е още жив. Кинжалът бе откуп, който на драго сърце щях да заплатя за нея. Длъжен бях да го потърся и да работя с Бекет, за да разбудя мистерията в Кръговете на истината.

След като се издигнахме, Бекет се обърна към мен:

— Е… Предполагам, че се налага да свършим някои неща по време на тринадесетчасовия полет. Моля, започнете с обяснението на Кръговете.

Включих лаптопа в близкия контакт над елипсовидната кленова масичка пред себе си. Бекет наблюдаваше с жив интерес, докато отварях файловете, избирах подходящите окръжности от първия Кръг, поставях ги в точния ред и ги завъртах, за да паснат, после повторих същото и с втория кръг. Инспекторът внимателно изучаваше резултата.

— Значи редувате вътрешни и външни, като завъртате всяка окръжност на тридесет и шест градуса, взимате ги от единия Кръг и ги поставяте на другия. Наистина гениално. Как, по дяволите, вие стигнахте до този извод? — Долови високомерието си и пребледня. — Простете ми. Нека перифразирам. Как стигнахте до този извод?

— Теци отмъкна и тях — казах, пренебрегвайки въпроса. — Хората на Крел ще го разгадаят. А Джини ще им го преведе. Не можете ли да откриете къде са?

— Ще възложа на Мобрайт да разшири обхвата на „Гибралтар“, но най-вероятно засега Крел ще предпочете да остане зад кулисите. Не само ние му дишаме във врата, но и Сун Та Ки. Крел е хлъзгава риба, нищо че е психопат. А Теци… е, има само един Ноло Теци.

Дадох си равносметка. Макар да бях наредил Кръговете на истината, не беше сигурно, че те сочат пътя към Кинжала. Ами ако се окажеха някакво шифровано съобщение, бележка до перачката или писмо до Джиневра де Бенчи?

Изтрих потта от горната си устна с опакото на здравата си ръка и отворих файла със сканирания превод на Джини. Бекет се взираше в документа, докато обяснявах защо бележките водят към Рим.

— Поразително! — възхити се той. — Дворецът Белведере, Ватикана. Вярвам, че сте прав.

— Антония е права. Аз само наредих окръжностите.

— Чест ви прави, че го признавате. Да, естествено благодарение на госпожица Джанели знаем за връзката с Рим, но не подценявайте вашия принос. Извършеното от вас е удивително.

Бекет поразхлаби копринената си вратовръзка.

— Нека отново да отворим Кръговете и да видим какво ще ни кажат.

Съсредоточих вниманието си върху екрана. Отворих комплектуваните Кръгове и направих образа огледален. И двата представляваха напълно четливи текстове, макар във формата на кръгове.

— Отлично — зарадва се Бекет. — Вярвам, че можете да си послужите с програмата, за да ги накъсате.

— Мисля, че е възможно, но къде точно?

Бекет внимателно разглежда първия кръг в продължение на минута, плъзгайки по него тънкия си пръст. После ми посочи едно място, където от една от буквите стърчеше мъничко ченгелче.

— Опитайте тук.

Разцепих кръга в тази част и с няколко команди го превърнах в права линия. Имаше полза, че наблюдавах как работи Мона.

Бекет извади от джоба си химикалка и подвързано с кожа тефтерче. Започна да си води записки.

— Какво пише? — попитах нетърпеливо.

Не ми обърна внимание и продължи да пише.

Накрая не се стърпях:

— Можете ли да го преведете или не?

Отново не ми отвърна, дълбоко замислен. Не ми обърна внимание още половин час.

Седях неловко на стола си. Не ми оставаше друго, освен да чакам и да мисля.

Представих си Теци, Крел и Джини в самолета. Погледнах навън през прозореца. Летяхме над облаците. Никакви птици, никакви насекоми, никакви изпуснати балони. Само вледеняващ въздух. Убийствен.