Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

Леонардо нарисувал портрета на Джиневра около 1474 година, когато тя вече била на двадесет и шест. Баща ми разказа, че наричала себе си планински тигър, при все че на платното на художника изглежда смирена и тъжна като последното венчелистче на самотна роза, преди да се отрони.

Гадаех за какво ли са разговаряли под хвойновото дърво. Леонардо навярно бе нарисувал ръцете й — вероятно са били по-изящни и от ръцете на Мона Лиза — и побеснявах при мисълта, че някой безпричинно бе изрязал долните осемнадесет сантиметра от маслената творба върху дървена основа. Никой нямаше право да бъде несправедлив към Джини — нито към Леонардо. Никой.

Мидите ми изстиваха. Боднах една, но оставих вилицата, вече не бях гладен. Изгълтах наведнъж останалото от виното, няколко капки се търкулнаха по брадичката ми и капнаха на ризата. Телефонът иззвъня. След като оставих чинията и чашата си, вдигнах слушалката.

Един дрезгав глас прошепна:

— Роло Ебърхарт Барнет?

Първо ми хрумна да не са от Агенцията за продажби по телефона — заради мъжа с ларингита.

— Вие ли сте синът на доктор Роло Барнет, бивш уредник на Националната галерия?

— Да…

Пресипнала кашлица и опит за прочистване на гърлото.

— Познавах баща ви.

— Кой се обажда?

— Налага се да ви съобщя някои факти. Важни обстоятелства.

— За какво говорите?

— На международното летище в Лос Анджелис ви очаква билет.

— Билет ли? Слушайте, по-добре ми кажете за какво става въпрос.

— За пожара — отговори той.

Горчива жлъчка се надигна в гърлото ми. Писъците на майка ми проехтяха през десетилетията.

— Какво за него? — успях да продумам.

— Търсете на гишето — прекъсна ме дрезгавият глас — на името на Роло Барнет. Билетът не е с фиксирана дата и час, но по-добре идете да го вземете рано сутринта. — После линията прекъсна.

Останах за секунда със слушалка, долепена до ухото, зяпах — без да виждам — към задния двор, объркан и изплашен.

Една катеричка с подскоци се покатери на дървото до верандата ми. Проследих я с поглед. Катерица, дърво, мрак, звезди. Къде е луната? Ето я. Взрях се в нея, докато не съзрях познатото ми лице. Изпълващият дробовете ми въздух не можеше да охлади въглените в съзнанието ми. Осъзнах, че още стискам слушалката до ухото си, и я треснах върху вилката.

Набрах номера на „Америкън Еърлайнс“ и позвъних. Служителка от отдел „Продажби на билети“ на име Кайла ме уведоми, че ме очаква двупосочен билет без фиксирана дата и час първа класа от Лос Анджелис за Денвър.

— Пише ли кой го е закупил? — попитах аз.

— Някой си господин Харви Грант — отвърна тя.

— Харви Грант — промърморих. — Кой, по дяволите, е Харви Грант?

— Моля?

— Извинете, говорех на себе си.

— Желаете ли да направите резервация?

Прокарах пръсти през косата си; по врата и раменете ми пробяга неспокойна тръпка.

— Господине?

— Хм, не си падам особено по летенето.

— Да си призная, аз също. Мога ли да ви помогна с резервацията?

— Е, Кайла — отговорих бавно — предполагам, че ще се наложи. Кой е най-ранният полет утре сутринта?

В осем и петдесет на следващата сутрин бях оставил колата си на паркинга на летището и се движех по терминала с пъхнат в задния джоб на джинсите билет и в ръка с плик с емблемата на „Америкън Еърлайнс“.

Облегнах се на стената близо до щанд за ядки с раиран навес в червено и бяло и отворих плика. Ръката ми леко трепереше — дали от предстоящия полет? Вътре нямаше бележка, само два факса: адрес в Денвър и фотокопие на статия в „Денвър поуст“ от предния ден. Пишеше следното:

Венеция, Италия. Неописуема трагедия — Фаусто Ареционе, собственик на антикварна книжарница, загина днес при пожар, унищожил целия магазин заедно със стоката и както стана ясно — безценна страница от бележките на Леонардо да Винчи. През изминалата седмица Ареционе провел разговор с Галерия дел Академия, уважаван музей и художествена школа, за да съобщи, че е открил страницата.

За нея се твърди, че съдържа рисунката на описаните от Леонардо „Кръгове на истината“, които в много писмени източници се посочват като ключ към местонахождението на легендарния Кинжал на Медичите.

Тайнственост обгръща кинжала, откакто през 1491 г. Лоренцо де Медичи възложил на Леонардо да изработи оръжието в памет на кончината на по-младия му брат Джулиано, смъртоносно ранен от врагове на рода в опит да отнемат от семейството властта над Флоренция. Леонардо така и не му връчил кинжала. Легендата около него започва с открития през 1608 г. ръкопис, наименуван Кодекс Арундел 3 3 Кодекс Арундел, както самият Леонардо го нарича, е сборник от разнообразни, несвързани помежду си бележки, преди всичко технически чертежи и описания. — Б.пр. , в който Леонардо е написал следните думи до рисунката на възхитителния кинжал: