Стив Берри - Измамата на краля

Елизабет I била изключително сложна личност. Тя никога не се омъжила и открито пренебрегвала дълга си да осигури наследник на престола. Всичко това повдига редица интересни въпроси. Тя била слаба, некрасива, самотна и за разлика от кръвните си роднини, изпълнена с постоянна енергия. Особеностите в характера й, описани в Глава 49 (и на други места в романа), са заимствани от исторически източници. Елизабет отказвала медицински прегледи, забранила да бъде аутопсирана, неизменно се появявала на публични места със силен грим и перука, обличала се в широки дрехи, скриващи цялото й тяло, и допускала до себе си съвсем ограничен кръг приближени хора. Това били Кейт Ашли, Томас Пари, двамата Сесил и Бланш Пари. Ако е имало някаква конспирация, тези петимата несъмнено са участвали в нея.

„Маската на младостта“ (Глава 16) наистина съществува. Затова всички портрети на Елизабет трябва да се възприемат с резерви. В романа се говори за пет такива. Заключенията са неизбежни: ние просто нямаме никаква представа как е изглеждала Елизабет I.

Самата Елизабет избира за свой наследник шотландския си братовчед Джеймс. Коронният съвет, оглавяван от Робърт Сесил (Глава 16), е доказан исторически факт. Цитираното изявление на Елизабет — Ще ме наследи човек с кралска кръв, а не някакъв негодник — се възприема като доказателство за неоспоримата й власт. Но прави впечатление мъглявостта на тези думи. Защо просто не е назовала наследника си? Странните думи обаче придобиват съвсем друг смисъл, ако приемем тезата, че тя наистина е самозванец. Историята мълчи по въпроса дали Елизабет е била наясно с плановете на Робърт Сесил да я наследи именно Джеймс. Повечето изследователи обаче са на мнение, че Сесил не би предприел нищо без личната й благословия. Действителна е и описаната в Глава 16 сцена на смъртното й ложе, по време на която се предполага, че тя е изразила категоричното си решение за наследник на престола. И желанието й било изпълнено: през 1603 г. короната преминава от Тюдорите към Стюартите без никакви възражения.

Скандална е и историята, която възникнала, докато младата принцеса Елизабет живяла при Катрин Пар и Томас Сиймур (Глава 21). Сиймур не криел апетитите си за сближаване с Елизабет и това принудило Пар да я отпрати от дома си. Малко след преждевременната смърт на Пар принцесата получила писмото, което обяснявало причините за преместването. Позволих си да променя няколко фрази от него (Глава 21). Тук е мястото да отбележа, че Пар била единствената личност (извън изброените по-горе съзаклятници), която би могла да разкрие извършената подмяна. За разлика от Хенри VIII тя прекарвала голяма част от времето си с младата Елизабет (Глава 52). Бившата кралица изпитвала дълбока ненавист към всичко, свързано с покойния й съпруг Хенри VIII. Затова е малко вероятно да е споделила с някого онова, което е знаела.

Хенри Фицрой е незаконният първороден син на Хенри VIII (Глава 40). Детайлите за него, включително за брака му с Мери Хауърд, са предадени точно. Не е известно дали Фицрой е станал баща, преди да почине едва 16-годишен. Но всички са единодушни, че приликата му с Тюдорите е забележителна, което означава, че ако е имал дете, и то е щяло да прилича на тях. Както е отбелязано в Глава 38, Мери била единственото от децата на Хенри VIII, която доживяла до четирийсет. Всичко останали умрели още преди да са навършили двайсет. Елизабет обаче доживяла до седемдесет, въпреки че в началото на царуването си се разболяла от едра шарка (Глава 38). Това било нетипично за дете на Хенри VIII.

В книгата си „Великите измамници“, публикувана през 1910 г. (Глава 25, 26), Брам Стокър пръв разказва легендата за момчето от Бизли. Текстът в Глава 27 е директен цитат от книгата на Стокър. Същото се отнася и за рецензията на „Ню Йорк Таймс“ (Глава 38).

Самият аз чух за пръв път легендата за момчето от Бизли по време на посещението си в селцето Или на север от Лондон. Стокър е първият автор, който е направил връзка между момчето от Бизли и Хенри Фицрой. Но едва ли някога ще разберем дали това е истина, или плод на творческа фантазия. Остава обаче един твърдо установен факт — всяка година на 1 май векове наред по улиците на Бизли шествало малко момченце, облечено в елизабетински костюм (Глава 27).

Защо? Никой не знае.

Гробницата на Елизабет и нейната сестра Мери в Уестминстър никога не е била отваряна. Ако в нея действително лежат костите на младата принцеса, за която се предполага, че е умряла на 13-годишна възраст, съвременната наука разполага с модерни технологии, които лесно биха установили дали това е истина.