Стив Берри - Измамата на краля

Тя се разплака. Което беше необичайно. Пам беше твърда жена. Проблемът беше там, че бе прекалено твърда. Прибавено към собствената му неспособност да се справя с емоциите, това качество автоматично ги беше превърнало във воюваща двойка. Макар и щастлив в много отношения, бракът им в крайна сметка се оказа провал. Слава богу, че след толкова години двамата най-после си дадоха сметка, че взаимните обвинения са безсмислени. Гари беше единственият смисъл в живота им.

Стояха изправени от двете страни на кухненската маса. После тя пристъпи към плота и откъсна няколко парчета домакинска хартия, за да попие сълзите си.

— Съжалявам, Котън. Много съжалявам, че се получи така. Трябваше да бъда честна с теб. Още преди много години.

Вярно. Но и това беше минало.

— Изложих живота ти на опасност — добави тя. — И на детето си, за бога!

Той нарами сака си и тръгна към вратата.

— Да речем, че сега сме квит.

В очите й се появи объркване.

— Как е възможно това?

Ако беше чул този въпрос три години побрано, със сигурност щеше да има отговор. Но много неща се бяха случили, откакто напусна Джорджия и се премести в Копенхаген. Животът му стана друг, с нови приоритети. Омразата към бившата съпруга беше не само безсмислена, но и непродуктивна. Освен това беше разбрал, че все пак е само наполовина виновен за натрупалата се болка.

Беше време да обърне гръб на всичко това и да продължи напред.

На лицето му се появи широка усмивка.

— Всъщност сме повече от квит — искрено добави той. — Защото ти ми върна Гари.

Сърдечни благодарности за дванайсети път на Джина Сентрело, Либи Макгуайър, Ким Хоуви, Синди Мъри, Скот Шанън, Деби Ароф, Каръл Лоуенстийн, Мат Шуорц и всички от „Реклама и продажби“.

Специални благодарности на Марк Тавани, който притежава умението да извлича и невъзможното от писателя. Чест е да бъда част от Балантайн Букс и екипа на Рандъм Хаус Пъблишинг Груп.

Благодарности и на Саймън Липскар, който продължава да предлага експертни съвети.

Трябва специално да спомена: Ник Сейърс, завършил Оксфорд, изключителен джентълмен и издател, който ми помогна по отношение на английските подробности (като всякакви грешки са само мои); Иън Уилямсън, изключителен представител за английски автори, който ни показа Оксфордшър; и Мерил Мос и нейния рекламен екип, Деб Зипф и Джери Ан Гелър, най-добрите в бизнеса.

И както винаги, специални благодарности на съпругата ми Елизабет, моята невероятна муза.

В предишни книги съм благодарил също и на Джесика Джоунс и Естър Гарвър. Благодарение на тях функционира „Стив Бери Ентърпрайсиз“ и те поемат голяма част от товара.

Джесика и Естър, тази книга е за вас.

За написването на този роман се наложи да пътувам до Англия два пъти. Вторият ми престой се удължи по неволя, защото точно тогава изригна онзи вулкан в Исландия, който доведе до временно спиране на целия въздушен трафик. Аз обаче се възползвах добре от допълнителните три дни и обиколих доста места в компанията на съпругата ми Елизабет, които по-късно намериха място в романа.

Но сега е време да отделим фактите от измислиците.

Последните мигове от живота на Хенри VIII (описани в Пролога) са предадени достоверно. Повечето от репликите на краля съществуват в различни исторически източници. Той действително е умрял в отсъствието на децата си, а присъствието на Катрин Пар край смъртното му ложе не е доказано. Разбира се, споделянето на тайната на Тюдорите с последната съпруга на Хенри е моя измислица. Смъртта на Хенри VII в двореца „Ричмънд“ (Глава 10) е описана достоверно. Присъствието на наследника му е добавка от моя страна. В това отношение много ми помогнаха записките на сър Томас Райътсли.

Много хора са убедени, че Лондонската общинска полиция е Скотланд Ярд, но аз реших да използвам истинското й наименование. Това се отнася и за Сикрет Интелиджънс Сървис, която е по-известна като МИ6. А Агенцията за борба с тежката организирана престъпност (АБТОП) (Глава 3) е английската версия на ФБР.

Замъкът „Уиндзор“ и параклисът „Сейнт Джордж“ са великолепни паметници на културата. Там е погребан Хенри VIII — в саркофага под мраморната плоча, както е описано в Глава 3. Епитафията е цитирана точно, както и фактът, че гробът на Хенри е бил отворен през 1813 г.

Коректно са описани Флийт стрийт и Сити (Глава 9), а също и Инс ъф Корт (Глава 10). Някога днешните Мидъл и Инър Темпъл са били главната крепост на тамплиерите. Средновековното поземлено дарение на адвокатите от Хенри VIII и Джеймс I е потвърден исторически факт (Глава 13). То включва Пъмп Корт и Голдсмит Билдинг (Глава 58), като аз си позволих някои промени във втория. Историята в Глава 10, в която се твърди, че Войната на Розите е започнала в градините, също се приема за достоверна, макар че никой не знае със сигурност дали това е било така. Инс ъф Корт се управляват от Съвет на старейшините начело с ковчежника (Глава 26). Комплексът се използва едновременно като учебен център и управленска структура за обикновените членове и ролята му е много близка до тази на щатските адвокатски асоциации в Съединените щати. Описаната в Глава 10 Мидъл Темпъл е може би най-историческата част на Инс ъф Корт, но кръглата Темпъл Чърч е най-известната (Глави 9 и 10). Килията на покаянието в църквата (Глава 12) е отворена за посетители. Съгласно специален кралски указ Инс ъф Корт трябва да поддържа Темпъл Чърч като място за молитви на вярващите (Глава 13).