Стив Берри - Измамата на краля

— Напротив, има. И то огромно. Защото именно историята е причина да претърпим тези тежки загуби. Елизабет Първа е била измамница, а това означава, че всичко, извършено по време на нейното царуване, е незаконно. Или в най-добрия случай, твърде съмнително. Но оттогава са изминали четиристотин години. Вие сте юрист, господин Малоун. Би трябвало да сте запознат с принципите на вещното право. При тях най-важното е правото на собственост. Елизабет конфискувала ирландски земи и прехвърлила правото на собственост върху тях на английски протестанти. Всяко от тези прехвърляния ще бъде поставено под въпрос или директно обявено за недействително.

— Но вие, англичаните, винаги сте се гордели с върховенството на закона.

— Наистина е така. И това прави този сценарий още по-стряскащ.

— Значи, ако Антрим не беше предател и не беше разшифровал дневника, това би довело до блокиране на освобождаването на онзи затворник?

Тя го изгледа изпитателно, а после поклати глава.

— Никога няма да узнаем отговора на този въпрос.

Но той вече го знаеше.

— Има и още нещо — добави Макгуайър. — Елизабет носи цялата отговорност за възкачването на престола на Джеймс Първи. Ако самата тя не е била самозванец, това не би могло да се случи никога. Майката на Джеймс е Мери, кралицата на Шотландия, която се явява племенница на Хенри Осми, защото баба й е негова сестра. Но преди смъртта си Хенри изключва този клон на фамилията от наследниците на престола. Много е съмнително дали истинската Елизабет би нарушила волята на баща си. Но самозванецът не е имал никакви скрупули. Знаел е, че не може да остави наследници, и без колебание си избрал човек, когото дядо му решително отхвърлил. Вероятно го е направил от уважение към майка си, която ненавиждала Хенри и всички Тюдори. Сам разбирате, че историята има значение, господин Малоун. Всичко това се е случило благодарение на нея.

— Но вече я няма — отбеляза Малоун и посочи огнището. — Доказателствата не съществуват.

— Дешифрирания текст също го няма — добави тя. — Предполагам, че последният екземпляр е у вас.

Той бръкна в джоба си за флашката и й я подаде. Тя без колебание я хвърли в пламъците.

Малоун се присъедини към останалите, които чакаха в градината. Елизабет Макгуайър си тръгна веднага след като срещата им приключи. Беше си свършила работата. За нея целта на посещението й тук беше да унищожи дневника и флашката. Наистина, всички около него — Иън, Ричардс, Таня и мис Мери — също бяха посветени в тайната, но едва ли някой щеше да им повярва без наличието на физически доказателства. Историята им щеше да прозвучи като фантастична приказка и нищо повече. Подобно на легендата за момчето от Бизли и историята, описана от Брам Стокър преди сто години.

— Време е да тръгваме — каза той, обръщайки се към Гари.

Момчетата се сбогуваха, след което Иън се извърна към него.

— Някой ден ще дойда да ви видя в Дания.

— Много ще се радвам — кимна Малоун и стисна ръката му. — Наистина.

Мис Мери стоеше зад Иън, положила ръце на раменете му. Гордото изражение на лицето й казваше всичко. Най-после се беше сдобила със син.

А Иън с любяща майка.

— Май удари часът да се простиш с живота на улицата — каза той.

— Прав си — кимна момчето. — Мис Мери иска да живея при нея.

— Чудесна идея.

Таня направи крачка напред и го прегърна.

— Беше ми много приятно да се запознаем, господин Малоун. Предложихте ни страхотни приключения.

— Ако някога ти потрябват препоръки за разузнавателния бизнес, обърни се към мен — усмихна се той. — Справи се много добре.

— Беше невероятно преживяване. Никога няма да го забравя.

Малоун остави Гари да се сбогува със сестрите и дръпна Ричардс встрани.

— Какво се случи там вътре? — тихо попита тя.

— Дневникът и дешифровката вече не съществуват. Изгоряха в огъня. Официално това не се е случило.

Не й беше разказал много за снощния си разговор със Стефани, но потвърждението дойде още рано сутринта.

— Връщат те на работа в АБТОП. Заповедта идва от най-високо място. Всичко е забравено.

— Вече се чудех как ще си изкарвам хляба — усмихна му се тя с благодарност.

— Благодаря ти за всичко, което направи там долу. Дължим ти живота си.

— И ти би постъпил по същия начин.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Каквото пожелаеш.

— Не се променяй. Продължавай по същия начин. Притежаваш достатъчно качества, за да пратиш правилата по дяволите.

— Страхувам се, че това е единственият начин да си върша работата — въздъхна тя.