Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Когато отвори вратата, майка й бе обляна в сълзи.

— Махай се оттук, копеле гадно! — извика тя. — Не ти ли стига това, което направи?!

Въпреки протестите й обаче, Тай я избута, влезе в къщата и се насочи към стаите отзад. Откри Ники, свита в леглото.

Едва я позна. Носът й беше счупен, а челюстта й — пристегната здраво. Очите й представляваха подплашени дребни точици в средата на подпухнала, пурпурна плът. Раните по лицето й все още сълзяха. Косата над челото й беше обръсната до месо — огромният прорез беше зашит с дебел хирургичен конец.

Когато зърна Тай, тя се дръпна назад и изпищя.

— Много съжалявам — бе единственото, което успя да пророни той, преди да се изпари от стаята й.

Само два дена по-късно се срещна с едно ченге, което познаваше още от детството си, и му предостави доказателства, уличаващи Фреди Милър. Така започна кариерата му като полицейски информатор.

Кариера, която щеше да свърши днес. Защото след тази вечер връщането му в квартала щеше да стане абсолютно невъзможно.

— Кой е човекът, когото отиваме да вземем? — попита Флеърти, докато колата им се движеше през Чарлстаун.

— Някога е бил бияч за бандата „Уинтър Хил“ — отговори Рич Лоринг, който шофираше. — Сега се занимава със залагания под прикритието на магазин за алкохол в квартала. Връзките му се простират на много високо ниво. От десет години ни предоставя информация — и винаги абсолютно достоверна. Вярвам му!

Флеърти седеше до него, а на задната седалка се бе свил детектив Козловски.

— Наистина ли смяташ, че знае къде е Фин?

— Би трябвало. Помолих го да държи Фин под око. Някога са били големи приятели.

— Ти си един долен манипулатор, Лоринг! — обади се сержантът от задната седалка.

— Благодаря за комплимента! — не му остана длъжен прокурорът.

— Как изглежда този твой човек? — попита Флеърти.

— Можеш да видиш и сама! Ето го там, на ъгъла!

Тъмносиният форд „Боксер“ намали и спря до тротоара пред него. „Защо ли не вземат направо да си сложат една табелка: Внимание, ченгета/“ — помисли си кисело Тай. Не че вече имаше някакво значение. От тази вечер нататък прикритието му отиваше на кино.

Отвори задната врата и влезе.

— Здрасти, Лоринг! — поздрави той. — Май пропусна да ми споменеш, че ще си имаме и компания!

— Тай Макклуън, запознай се с лейтенант Флеърти! Лейтенант Флеърти, приятно ми е да ти представя Тай Макклуън!

Двамата си кимнаха.

— Като че ли съм ви виждал по новините! — отбеляза Тай. — Нали вие заловихте Малкия Джак?

Флеърти не пропусна да регистрира изхилването на Лоринг, но предпочете да не се занимава с него и отговори:

— По-скоро партньорът ми и един друг колега.

— Обаче тя обра овациите! — вметна небрежно прокурорът.

— Тогава какво общо имате точно вие с всичко това? — изненада се Тай.

— Много е възможно настоящата каша да се окаже свързана с едно от убийствата, които приписахме на Малкия Джак — обясни Флеърти.

— Ясно — кимна Тай. После се обърна към Лоринг: — Въпреки това съм длъжен да отбележа, че не ми харесва да работя с непознати!

— На нас пък не ни харесва да работим с доносници! — сряза го Козловски.

— Вие двамата като че ли не бяхте представени — отбеляза лейтенантът, като се извърна назад. — Запознайте се, това е партньорът ми Том Козловски. Водим си го с нас, защото е експерт по човешко общуване. Моля ви да извините маниерите му — понякога си е такъв!

— Хей, момиче, няма смисъл да го извиняваш пред мен! Никой не обича доносниците!

— Тогава защо го правиш? — изгледа го любопитно Козловски.

— Всеки от нас си има някаква роля в живота, нали така?! Понякога обаче ролята избира актьора, а не обратното.

— Успя ли да откриеш къде е Фин? — намеси се Лоринг, връщайки ги към основната причина, заради която се бяха събрали.

— Засега нямах време, но си нося проследяващото устройство. Ето го тук. — Тай дръпна ципа на сака си и извади оттам нещо, което много приличаше на компютърен лаптоп.

— Какво е това? — извърна се изненадано Флеърти.

— Преносима GPS система — отговори Тай. После се обърна към Козловски и поясни: — За по-слабо образованите, това ще рече система за глобално проследяване.

— Ха! — изсмя се сержантът. — Да не би да се опасяваш, че ще се изгубиш в кенефа?

— Откъде го имаш? — намеси се Флеърти, опитвайки се да предотврати очертаващия се скандал между двамата мъже отзад.

— Аз му го дадох — отговори вместо него Лоринг. — Така господин Макклуън успява много по-лесно да проследи известни хора, от които се интересуваме.