Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Ще се постарая да не предам никого от вас!

— Ти за останалите не бери грижа! — поправи го Ник Уилямс. — Гледай да не предадеш себе си!

Вратата към офиса на капитан Уийдъл беше затворена, а наоколо се мотаеха официално облечени хора, които Флеърти не познаваше. Изкуши се първо да провери съобщенията си, преди да се яви на доклад при капитана, но Уийдъл беше повече от ясен, когато й се обади тази сутрин — веднага, щом се появи в управлението, да се отбие при него. Хубавото бе, че бюрото на Козловски й беше на път — ще си го повлече за компания и морална подкрепа. Когато се закова пред него, той вдигна очи и я изгледа изненадано.

— Какво става в офиса на капитана? — попита Флеърти.

— Така, като гледам, ми прилича на конгрес на лешоядите, но тъй като не съм в списъка на поканените, не мога да бъда сигурен за какво става въпрос.

— Е, вече можеш да се усмихнеш, защото аз ще те вкарам! Каня те да ми бъдеш гадже за купона!

— Мамка му! И точно днес да не си нося гримовете!

— Още по-добре! Да не би да си мислиш, че ще ти позволя да изглеждаш по-красив от мен?!

След тези думи тя го хвана за ръка и го поведе към вратата.

— Влизай! — дочу Флеърти рева на Уийдъл, когато почука. Отвори вратата и двамата с Козловски се намърдаха в стаята.

Първото нещо, който лейтенантът забеляза, бе, че канцеларията на капитана приличаше на представителна извадка от книгата „Кой кой е в бостънската политика и полицията“. До шкафа в ъгъла се бе облегнал Бил Мойър — окръжният прокурор на Съфък. До него бе кръстосал ръце полицейският комисар Ранди Бактън. На дивана срещу бюрото на капитана се бе отпуснал Джими Трибинио — наскоро избраният кмет на Бостън. До него се кипреше Рич Лоринг — главен прокурор на щата Масачузетс, а на стола точно срещу Уийдъл седеше самият Уилям Кларк — губернаторът на щата.

Флеърти се почувства като в капан.

— Лейтенант! — удостои я с внимание капитанът. — Мисля, че познаваш всички присъстващи тук!

Мъжете, насъбрали се в стаята, я изгледаха от висотата на положението си с погледи, които не съдържаха нищо друго, освен скептицизъм и чувство за превъзходство. Единственият, който се изправи, за да я поздрави, бе губернатор Кларк.

— Лейтенант Флеърти, за мен е огромно удоволствие най-сетне да се запознаем лично! — заяви той и й стисна ръката.

Усещането бе не толкова за ръкостискане, колкото за притискане — меката му дясна длан пое нейната, след което я покри с лявата, привлече я по-близо към себе си и се приведе дружески към нея. Излъчваше топлота, разбиране и доверие — комбинация, която накара Флеърти автоматично да застане нащрек.

— Честно да ви кажа, когато започна тази неприятност с Малкия Джак, ми се наложи да разговарям с присъстващия тук полицейски комисар Бактън. Заявих му, че за случая се нуждаем от най-добрия детектив, с който разполагаме. Той от своя страна говори с капитан Уийдъл и двамата единодушно стигнаха до заключението, че никой друг не притежава по-голям опит и по-добри постижения от вас! Просто нямам думи да изразя всеобщото ни задоволство, че именно вие поехте този случай!

След като завърши речта си, губернаторът огледа всички присъстващи, кимна и така предизвика неохотното им съгласие.

Флеърти нямаше представа какво се полага да каже сега. Политическите игри й бяха абсолютно непонятни. За щастие се обади Козловски и на неговия фон тя се почувства като дипломат от ООН.

— Благодарим ви, губернаторе! Всички тук определено си съдираме задниците от работа, за да сложим край на въпросната „неприятност“!

Че какво му пукаше на него?! Нали вече си беше направил двадесетте години, пък и без това си знаеше, че никога няма да го повишат в лейтенант!

Кларк отправи въпросителен поглед към Уийдъл, който на свой ред впи отровен поглед в Козловски и изрече през зъби:

— Губернаторе, това е детектив Том Козловски. Той помага на лейтенант Флеърти в разследването. Засега. — Последната дума бе изречена със заплашително натъртване.

Кларк се обърна отново към Козловски и измърка любезно:

— Вие също имате цялото ни доверие, детектив!

Козловски само сви рамене.

Губернаторът кимна, като че ли току-що бе подписал тържествено споразумение с всички присъстващи, и се отпусна обратно на стола си като крал насред царедворците си. Плъзна тържествено поглед сред тях и продължи:

— Както вече е ясно, случаят става все по-болезнен и драматичен. Загубата на всеки живот си е по принцип трагедия, независимо от факта как първите шест жени са си изкарвали прехраната. Но по мое мнение още повече ни разтърси безсмисленото убийство на една млада жена с блестяща кариера, която е работила рамо до рамо с мнозина от присъстващите тук представители на силите на реда. Лично аз никога не съм имал честта да познавам госпожица Колдуел, но както разбрах, била е превъзходен адвокат и безкомпромисен защитник на правдата.