Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Присъстващите в стаята се вторачиха в нея, очаквайки отговора й. А тя не знаеше какво да им каже. И те отлично го знаеха.

— Преди да бъда в състояние да ви дам нещо конкретно, трябва да се запозная с доклада от аутопсията, който все още не е пристигнал.

Огледа се и й стана ясно, че е напълно прозрачна. За всички.

— Все пак разполагате ли поне с едно нещо, което да ни кажете? — настоя губернатор Кларк.

— Естествено. Съдейки от раните, ние сме на мнение, че Малкия Джак очевидно притежава известни медицински познания. И тъй като всичките му жертви са бели, налага се заключението, че той също е бял — всеизвестен факт е, че преобладаващата част от серийните убийци насочват яростта си срещу собствената си раса.

Чудничко! На фона на Бостън, където имаше десетки водещи болници, медицински училища и клиники, подобен извод стесняваше обсега на заподозрените до петдесетина хиляди души! Флеърти усети, че й призлява. Все пак се овладя и продължи:

— Освен това имаме причини да вярваме, че той вероятно е срещнал последната си жертва, госпожица Колдуел, в един бар близо до Китайския квартал, известен като клуб „Кис“. Останалата информация ще ни даде докладът от аутопсията.

— Нещо друго? — продължи да настоява Кларк.

— Това е всичко, с което разполагаме на този етап.

Губернаторът се загледа внимателно в нея. За няколко секунди Флеърти усети как стените на стаята сякаш започнат да се движат и да я притискат. Накрая той заговори:

— Господа — бавно изрече губернаторът и се надигна, — хайде да се омитаме оттук и да оставим хората да си гледат работата! Надявам се, лейтенант, че ще ни държите информирани по случая!

След тези думи целият висш ешелон на бостънския политически и полицейски елит се изправи и започна да се изнизва от офиса на капитан Уийдъл. Нито един от тях не се обърна, за да си вземе довиждане с Флеърти, нито дори да я погледне. Накрая вратата се затвори и тя остана насаме с Козловски и началника си.

По едно време капитанът измънка:

— Да се надяваме, че от доклада на патолога ще изскочи нещо. Ако трябва да бъда честен, въобще нямам желание да изгоря на този кръст заедно с вас!

— Май нещо бъркате историческите метафори, капитане — промърмори Козловски.

— Какво?!

— Човек или изгаря на кладата, или увисва на кръста. Не е възможно хем да сте на кръста, хем да изгорите! — Детективът издекламира думите си с абсолютно невъзмутима физиономия.

— Виж какво, Козловски — избухна капитанът, — нямам представа как си успял да се задържиш в това управление, без да те изхвърлят! Обаче на мене тия не ми минават, да знаеш! А ти — обърна се той към Флеърти, — хич не се надявай, че ще ги докараш и до двадесет, ако не откриеш този тип! При това скоро! Гарантирам ти го!

И след тези думи Уийдъл напусна с гръм и трясък собствената си канцелария, като затръшна вратата зад гърба си.

— Добре мина — отбеляза спокойно Козловски.

— Аха! Не можеш да отречеш, че те водя на най-готините купони?! Е, извинявай, че те вкарах под светлината на моя прожектор, но предполагам си наясно, че вече си в този кюп заедно с мен!

— Не бих си и мечтал да бъда на друго място!

Алилуя!

Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог, защото са истинни и праведни Неговите съдби! Понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги! 2 2 Преводът на този и останалите религиозни цитати, ръководещи серийния убиец, е от Библия, „Откровението на Йоана“. Изд. на Библейското дружество, 1990 г. — Б.пр.

Повтаряше думите отново и отново, с пълен глас. От доста време бе престанал да осъзнава, че го прави. Това бе един от най-любимите му пасажи, но имаше още много други със същата сила, които бе в състояние да рецитира по същия начин, без да се замисля.

Именно те бяха опората на неговото съществувание, а самото му съществувание на свой ред щеше да доведе до унищожението на всички грешници, с изключение на избраните. А че той е сред избраните, му бе изяснено преди много години, когато бе призован да прочисти пътя за чумата, огнения потоп и дъжда от камъни и жулел. Това го превръщаше в изключително важен за Божия промисъл.

Никой не го подозираше. И как биха могли да се досетят?! Около него нямаше абсолютно нищо, което да издаде истината. А дори и да имаше, можеха да го съзрат единствено праведните — и единствено праведните ще го разберат и ще се възрадват заедно с него.