Майк Лосон - Двойни игри

— За бога, Ема! Знаеш ли колко пари ще ни поиска?! На час той взема по-скъпо дори от хирурзите!

— Няма страшно, бюджетът на председателя може да си го позволи.

Това беше истина. Бюджетът на председателя беше по-голям от брутния вътрешен продукт на някои държави, но само малка част от него преминаваше през счетоводството.

— Както и да е — продължи Ема. — Нийл установява телефонен контакт между Доблър и офиса на Бродрик. Но поради сложността на системата за вътрешна връзка той не може да каже дали Доблър е говорил директно със сенатора или с някой от неговите сътрудници. На всичкото отгоре разговорът е бил проведен по апарати, защитени от подслушване.

— Какво е това?

— Система за шифроване или кодиране на разговори. По тази причина Нийл не може да каже нищо по съдържанието на конкретния разговор.

— Продължаваме да събираме малки късчета от мозайката — въздъхна Демарко. — Те може би означават нещо, но ние не сме сигурни в това. Обади ли ти се изобщо онова момиче — племенницата на Мустафа?

— Не — поклати глава Ема. — Какво ще правим оттук нататък?

— Не знам.

Потънаха в унило мълчание.

— Разполагаме само с два твърди факта, които малко или повече са по-солидни от всичко останало — подхвърли след малко Демарко. — Отпечатъкът, който свърза Дони Крей с Реза Зариф, и фактът, че същият този Крей е работил за Джубал Пю — наркопласьор според АБН, който има расистки възгледи и убива хора.

— Но Пю не би могъл да реализира сам всичко, за което говорим, Джо — поклати глава Ема.

— Но това не изключва да е замесен и да познава истинските организатори.

— Хубаво, но какво от това?

— Мисля, че бих могъл да притисна Пю на основата на някои сведения, получени от Патси Хол — онази жена от АБН.

— За какво можеш да го притиснеш?

— За наркотици. Ако го арестуваме за разпространение на наркотици, ще можем да го притиснем и да го накараме да говори.

— Как ще стане това? Нали АБН го преследва за същото вече пет години поред, но въпреки това не е успяла да го изобличи.

Кубинката проследи с поглед обекта, който излезе от къщата в Маклийн. Колко ли струва поддръжката на такъв дом? — запита се тя. Според нея беше глупаво да притежаваш толкова голяма къща.

Преди да дойде тук, Демарко закуси в същия ресторант, в който се беше отбил, преди да потегли за Филаделфия. Седна на същата маса, а от начина, по който го поздрави сервитьорката, стана ясно, че е редовен клиент. Това би могло да бъде полезно.

Във Филаделфия тя изключи варианта с взривяване на бара, но този ресторант на Капитолийския хълм беше друга работа. След серията терористични нападения страната и без това беше като разбунен кошер, а това означаваше… Само въпрос на време, както казват политиците. Никой нямаше да се изненада от взривяването на ресторант, който се посещава от конгресмени и техните сътрудници. Да, точно така. Ако не се появи друга, по-благоприятна възможност, тя спокойно би могла да сложи бомба близо до масата на Демарко.

Две бяха предимствата на тази идея. Първо, Демарко щеше да се окаже случайна жертва на терористичен акт, който по никакъв начин не може да бъде свързан конкретно с него. Второ, тя щеше да разполага с предостатъчно време за оттегляне. Не й харесваше само физическото й присъствие, тъй като някой би могъл да я запомни. Всъщност защо изобщо трябва да се появява? Глупакът Хорхе спокойно би могъл да постави бомбата вместо нея. Да, така щеше да бъде най-добре, въпреки че изникваше един друг, много по-сериозен проблем от залагането на бомбата. Втори атентат в района на Капитолия със сигурност щеше да я превърне в най-издирвания престъпник в Америка. Нещо, което автоматично превръщаше взривяването на ресторанта във възможен, но не и идеален вариант.

Вторият вариант беше Демарко да стане жертва на обир. Снощи, на връщане от Филаделфия, той се отби в едно магазинче в Джорджтаун и — както повечето мъже — не купи много неща, а само това, което си беше намислил. Тази вечер вероятно щеше да стори същото. И тогава тя щеше да влезе след него със скиорска маска на лицето, щеше да опразни касата и да застреля както продавача, така и клиентите. Витрините на магазинчето бяха облепени с реклами и в него рядко можеха да се видят повече от двама-трима клиенти едновременно. Тази идея й харесваше повече от взривяването на ресторанта. Обирите бяха често явление, включително и тогава, когато загиваха хора. Недостатъкът на плана беше сравнително оживената улица, на която се намираше магазинът.