Майк Лосон - Двойни игри

За Демарко имаше една съществена разлика между Реза Зариф и Юсеф Халид: мотивът на Халид беше налице, далеч по-валиден и по-реален от този на Реза. Зариф просто беше превъртял, вземайки решението да стане камикадзе, докато гледната точка на Халид изглеждаше достатъчно логична — той е смятал, че е несправедливо уволнен заради предразсъдъци, а писмото до конгресмена и делото, което завел, не довели до нищо. Разбира се, решението да отвлече самолет с намерението да го забие в Капитолийския хълм, бе абсолютно ирационално, но мотивите все пак бяха налице.

Разсъждавайки по този начин, Демарко стигна до още една съществена разлика между Зариф и Халид — последният, слава богу, не беше избил семейството си. Съпругата и трите му деца си бяха живи и здрави.

— ФБР откри ли някаква връзка между Реза Зариф и този похитител? — попита на глас той. — Например телефонни контакти, писма от една и съща джамия, имейли, общи приятели?

— Не, макар че доста се ровиха — отвърна Хансън.

— Откъде е взел пистолета, който е успял да скрие от охраната?

— Е, това е въпросът за шейсет хиляди долара — въздъхна Хансън. — Именно оръжието кара ФБР да мисли за съучастници — от Ал Кайда или други, които са се свързали с Юсеф и са го убедили да осъществи операцията. Защото това оръжие е доста специално. Експертите на ФБР са на мнение, че поне една от частите е произведена в Индия, а направата на пластмасовите компоненти изисква високотехнологична апаратура. Такъв пистолет със сигурност не можеш да си купиш в никой оръжеен магазин.

— А от човек като Дони Крей? — погледна го в очите Демарко.

— Изключено — отвърна Хансън и започна да облича палтото си. — Крей не разполага нито с апаратура, нито с ноу-хау за направата на подобно оръжие. — А за твое сведение Бюрото никъде не откри отпечатъци на Крей — нито в къщата на Халид, нито в колата му, нито върху оръжието.

— Но връзки с терористични групировки също не са установени — възрази Демарко.

— Все още не. Но имай предвид, че това се случи само преди два дни. Слушай Демарко, сега нямам време, защото трябва да…

— Бюрото успя ли да издири Дони Крей?

— Да. Откриха тялото му.

Хансън уви оранжев шал около врата си и тръгна към вратата, но Демарко остана седнал.

— Тялото му? — попита той.

— Да. Събитията са се развили точно както ти казах. Крей закачил караваната на пикапа си и потеглил на юг, използвайки второстепенни пътища. Тръгнал в деня, в който всички пътни настилки бяха адски заледени. Пикапът и караваната били открити в някакво дере от случаен ловджия. Вратът на Крей бил счупен, а главата на приятелката му избила предното стъкло. Били без колани, а пикапът му бил толкова стар, че нямал дори въздушни възглавници. Слушай, аз наистина трябва да хвана…

— Следователно ФБР не е успяло да установи, че именно Крей е продал пистолета на Реза.

— Е, мъртвец се разпитва малко трудно. Но вероятността той да му е продал пистолета си остава далеч по-голяма от предположението, че се е появил в дома на Зариф в качеството си на терорист или на някакъв представител на Ал Кайда. А сега наистина трябва да вървя!

Демарко му благодари и го последва по коридорите към изхода на сградата. Дори не направи опит да го догони, готов да се обзаложи, че тоя тип развива най-висока скорост, именно когато напуска работното си място.

Гледайки след бързо смаляващата се фигура на държавния служител, той стигна до заключението, че може да докладва на Махоуни за изпълнението на задачата. Проучването на Реза Зариф приключи. Не беше открил никакви пропуски в разследването на ФБР и по двата случая, връзка между Реза и Юсеф Халид очевидно не съществуваше.

Но в главата му продължаваше да се върти тревожната мисъл, че Дони Крей беше умрял, преди ФБР да успее да го разпита. И тази мисъл дълбаеше мозъка му като кълвач.

Барът се казваше „Мистър Дейс“. Стените му бяха покрити с телевизионни екрани, разположени на метър и половина един от друг. Всички предаваха спортни състезания, но с изключен звук. Баналните клишета на коментаторите се изписваха под образа. Всичко, което можеше да се каже за спорта, отдавна беше казано. На коментаторите им оставаше да го повтарят като папагали, наблягайки на конкретните мачове.

Демарко имаше среща със служител на АБН на име Бари Кинг, с когото щяха да разговарят за Дони Крей. Изпитваше леко чувство на вина, че не беше обърнал достатъчно внимание на Крей. Ако го беше издирил веднага, човекът може би нямаше да хукне да бяга от Вашингтон, поемайки на юг към топлото слънце. Същевременно обаче си даваше сметка, че нямаше никакви причини да се занимава с него — поне докато беше жив. Дотогава предположението на ФБР, че именно Крей е продал онзи пистолет на Реза, звучеше напълно приемливо. Но не и сега, когато се оказа, че човекът е умрял, преди да бъде разпитан.