Майк Лосон - Двойни игри

Но човекът имал слабо сърце и след стреса от разпитите състоянието му рязко се влошило. Фалирала и малката обущарница, с чиято помощ изхранвал семейството си. Просто угаснал — като неполивано цвете. Съпругата му — обикновена женица, която така и не успяла да свикне с американския начин на живот, била на ръба на нервен срив вследствие безкрайните разпити в полицията и състоянието на мъжа й. Разбира се, момчето също пострадало. Съучениците му християни, до вчера негови близки приятели, започнали да го тормозят. Два месеца след като го освободили, бащата на момчето получил инфаркт и починал. Майката, останала на мизерните социални помощи, се принудила да продаде къщата и да се премести заедно със сина си в най-мръсната част на този мръсен град. По-късно момчето сподели, че оттогава насам почти не говорела, напълно съкрушена от нещастието.

— Цял ден не си хапнал нищо — прошепна той и сложи ръка на рамото на момчето. — Ела да отидем някъде, където предлагат чай и закуски. Там ще поговорим за баща ти, а и за теб.

— Приличаш на човек, който се е приличал на истинско слънце — отбеляза Хансън.

— Бях в Кий Уест — поясни Демарко.

Самолетът му беше кацнал едва преди час. Дойде тук направо от летището и, както се оказа, точно навреме. Хансън беше спрял компютъра и заключваше служебната си каса, готов да напусне кабинета си. Полетът на Демарко действително закъсня поради засилените мерки за сигурност на летището в Маями. Заради опита за отвличане на самолета от Ню Йорк за Вашингтон проверяваха дори личния багаж на пътниците, независимо от дестинациите.

— Кий Уест! — замечтано промълви Хансън. — Колко хубаво звучи, особено предвид факта, че сутринта тук беше под нулата.

— Наистина ли? — Демарко нямаше желание да обсъжда с Хансън нито времето, нито кратката си ваканция. — Бих желал да ме запознаеш по-подробно със случая — както преди време със случая „Реза Зариф“.

— О, не знам — поклати глава Хансън. — Генералът ми даде разрешение да те осветля по случая „Зариф“, но за другия не е казал нищо. Освен това доста си закъснял.

— Въпросът с генерала е уреден — излъга Демарко. — Ако искаш, обади му се.

Беше готов да се обзаложи, че сътрудниците на Анди Банкс ненавиждат контактите с шефа си — един нелюбезен и прекомерно взискателен грубиян.

Хансън внимателно го погледна, сякаш усетил лъжата.

— Няма — неохотно промърмори той. — Ще приема, че наистина си го направил. Но нещата са почти същите като при Реза. Ако си прочел сутрешните вестници, значи знаеш почти всичко.

Хансън действително му разказа това, което пишеше във вестниците. Преди двайсет и пет години Юсеф Халид емигрирал от Сомалия заедно с родителите си. Получил американско гражданство, а после завършил компютърни науки в щатския университет на Колорадо. В продължение на девет години работил в нюйоркския филиал на Ай Би Ем, след което станал жертва на рутинните корпоративни съкращения. В момента работата му най-вероятно върши някое начетено момче в Индия. Но Юсеф не приел тези обяснения. Той бил дълбоко убеден, че е бил уволнен, защото е чернокож и мюсюлманин, и завел дело срещу компанията. Преди около седмица бил уведомен, че делото ще отнеме някъде между две и три години, преди да се стигне до решение. Три месеца след уволнението му предложили една-единствена работа: да прави кафе за хора, които нямат никаква нужда от кофеин. Приятелите му заявили пред ФБР, че Юсеф бил депресиран, гневен и абсолютно убеден, че е жертва на расова и религиозна нетърпимост.

Някъде по същото време конгресменът Чарлс Кантрел от 14-и нюйоркски избирателен район, предоставил на ФБР две писма, изпратени му лично от Юсеф. Първото съдържало любезна молба за помощ, а второто — получено около месец по-късно, било изпълнено с яростни нападки. Кантрел бил наречен предател и лицемер, който усърдно защитавал интересите на голямата корпорация, но без да го е грижа за обикновения гласоподавател. Което си беше чистата истина. Ай Би Ем бе спонсор на много политически инициативи, за разлика от Юсеф. Писмото завършвало с изявлението, че Шекспир е прав само наполовина — трябва да избием не само управниците, но и всички законотворци! А накрая от ФБР разбрали, че преди четири години Юсеф взел шест урока по пилотиране, но така и не е стигнал до изпит.

Във ФБР просто съпоставили фактите: обиден на държавата мюсюлманин + уроци по пилотиране + писмо до член на Конгреса, в което се заявява, че всички законотворци трябва да бъдат ликвидирани. Следвало логичното заключение, че Юсеф бе планирал да разбие самолета в сградата на Капитолия. А поради факта че самолетът имал разрешение за кацане на летище „Роналд Рейгън“, той би могъл спокойно да навлезе в зоната, забранена за полети, и да се забие в Капитолия, без да остави на въздушната охрана време за реакция.