Майк Лосон - Двойни игри

След срещата с шейх Осама той напусна Пакистан и установи контакт с друг саудитец — малко по-възрастен от него и с репутацията на човек, който един ден щеше да наследи Осама. Този човек го снабди с пари, документи и специално оборудване, помогна му да прекосява границите. За последен път се видяха преди три години в Лондон, но той продължаваше да му помага, макар и от хиляди километри. Именно от него получи името и адреса на семейството във Филаделфия, където се укриваше в продължение на два месеца, пак той се погрижи двойката да не споменава за него пред никого.

А, момчето най-после се появи. Излезе от къщата и спря пред вратата, сякаш не му се тръгваше. В дясната си ръка държеше две-три книги. Вестниците писаха, че момчето било на четиринайсет, но то изглеждаше доста по-малко. Действително беше дребничко — под метър и шейсет, с тегло около четирийсет и пет килограма. Но външният му вид нямаше значение, възрастта — също. Той вече беше работил с невръстни, ненавършили десет години мъченици. Надяваше се, че това момче е готово. Че омразата е разяла душата му.

Изтегнал се в леглото, Демарко слушаше плясъка на водата и доволното тананикане на жената под душа.

Животът бе прекрасен!

Това беше петият му ден в Кий Уест. За пръв път в живота си получаваше всичко, което беше написано в рекламните брошури. Дневните температури се задържаха около двайсет и седем градуса, духаше прохладен ветрец, не беше капнала дори капка дъжд, а морето беше топло като чай. На втората вечер влезе в един бар на Дювал стрийт, от който се разкриваше великолепна гледка към океана. За вечеря си поръча риба. Малко след като барманът прибра празната му чиния, през няколко столчета от него се настани жена, надхвърлила трийсет.

Един поглед беше достатъчен, за да пробуди артистичните му способности, колкото и ограничени да бяха те. Страхотно, помисли си той. Явно Бог те праща. Заби поглед в чашата си и направи отчаян опит да измисли някаква умна фраза, по-различна от обичайните харесва ли ви Кий Уест, времето е прекрасно или вижте каква гледка . Но, както обикновено, мозъкът му изведнъж реши да блокира. Не беше в състояние да роди нищо, дори най-баналната фраза. Точно тогава жената се обърна към него и подхвърли:

— Здрасти, казвам се Ели. Тук времето е прекрасно, нали?

В устата й тези думи съвсем не прозвучаха банално.

Ели Майърс се оказа прекрасна жена, умна и забавна. Имаше тъмна коса, яркосини очи и усмивка, която озаряваше всичко наоколо. Плюс две прекрасни трапчинки на бузите. Стройните й бедра изглеждаха отлично под късите панталонки, въпреки че бледата й кожа издаваше, че и тя живее някъде доста по на север от Флорида. Не след дълго Демарко научи, че е учителка от Айова, разведена, без деца. И точно като него беше избягала от мрачната зима на Средния запад, за да се порадва на слънцето. В един момент и двамата се запитаха дали са наред, за да предприемат тази самотна ваканция, след което стигнаха до заключението, че нищо им няма. Още същата нощ си легнаха заедно, същото направиха и през следващите три. А сега, благодаря ти господи, им предстоеше още една, последната.

През деня плуваха и се гмуркаха с шнорхели, а надвечер се разхождаха по брега. Пиеха много, ядяха много и правеха любов, но не чак толкова много. През цялото това време Демарко нито веднъж не си помисли за Джон Махоуни или за Реза Зариф. Нито пък за бившата си жена и онзи гадняр братовчед си.

На първия ден от престоя си той звънна в Ню Йорк и научи, че делото срещу Дани ще влезе в съда най-рано след шест месеца. Дали пък неговият шеф не таеше надежди, че свидетелката на обвинението ще предаде богу дух или ще изгуби паметта си? Или беше решил да й помогне да изгуби паметта си? Всъщност това беше без значение. На Демарко не му пукаше.

Ели излезе от банята. Косата й беше разрошена и мокра, но вече беше облечена с тениска и шорти. Живееха заедно вече три дни, но тя все още се притесняваше да се облича пред него. Отпред на тениската бяха изрисувани ухилен алигатор и розова палма с лъскави апликации по листата. Напълно подходящо облекло за човек, който е на почивка в Кий Уест.

Ели му се усмихна и каза „добро утро“. Демарко отвърна на усмивката й и съобщи, че вече е поръчал закуската — кафе и кроасани. Тя започна да рови в чантичката си за гребен, а той спря поглед на съблазнителното й задниче и се запита дали да не я подмами в леглото. Отдавна беше стигнал до убеждението, че трябва да има някакъв начин времето да спре и завинаги да остане на четвъртия ден от една превъзходна връзка.