Майк Лосон - Двойни игри

Мари Демарко беше първата му любов. Запознаха се, когато той беше на шестнайсет, а тя на четиринайсет. Тя беше първото момиче, което целуна, първата жена, която люби. През гимназиалните години бяха непрекъснато заедно, разделиха се за кратко, когато Демарко постъпи в колеж, а след това отново се събраха. Ожениха се веднага след като той завърши юридическия факултет.

Той искаше деца, тя не.

Без никакво съмнение Мари беше най-сексапилната жена, която познаваше. Красива, разбира се. И направо страхотна, когато се облече както трябва. Имаше големи изразителни очи, разкошен бюст, стегнато и безупречно оформено дупе и издължени бедра. Всичко това беше прекрасно, но съблазънта се криеше другаде. Някои жени просто излъчват сексуална съблазън. Например Елизабет Тейлър и Шарън Стоун на млади години. В Холивуд има десетки актриси, които не им отстъпват по красота, но никога не са толкова секси. Защо? Бог знае. А може би бог няма нищо общо с тази работа.

Но извън сексуалното привличане, Мари Демарко имаше доста пороци: беше суетна, лекомислена, егоистична и невярна. Демарко подозираше, че братовчед му далеч не е единственият мъж, с когото му беше изневерявала, но от връзката й с Дани най-много го заболя, може би защото в детството ги свързваше близко приятелство. Изневярата й разби самочувствието и сърцето му, а финансово почти го разори. А сега изведнъж дяволската жена го молеше за помощ! Не, това наистина беше невероятно!

Разбира се, тя му разказа какво се беше случило. Дани и Винс Мерлино — един от биячите на Тони Бенедето, получили нареждане да притиснат някакъв нещастен комарджия, който не си връщал дълговете. В хода на операцията Винс го убил. При оттеглянето Дани бил разпознат от очевидец и в момента се намирал в затвора в Райкърс Айланд. Полицията знаела, че Дани не е убил онзи нещастник, но отказвала да го признае. По принцип той продавал крадени вещи. По-скоро очарователен търговец на дребно, отколкото бандит. Ченгетата знаели, че той не носи оръжие, а в досието му липсват предишни случаи на насилие. Но Дани отказал да издаде партньора си и ченгетата нямали друг избор, освен да му лепнат предумишлено убийство.

— Но защо не им е казал, че онзи Винс е свършил работата? — попита Демарко.

— Защото ще го обявят за къртица — отговори бившата му съпруга.

— Той си е къртица — отбеляза Демарко.

— И защото Винс е племенник на мистър Бенедето — добави Мари.

Е, това наистина променяше нещата.

— Но какво, по дяволите, искаш от мен, Мари? — попита той. — Нима очакваш да му наема адвокат или да му платя гаранцията?

— Нищо подобно не очаквам. Те няма да го пуснат под гаранция, а мистър Бенедето вече се е погрижил за адвокат.

— За какво тогава става въпрос?

— Проблемът е там, че мистър Бенедето очаква Дани да си излежи присъдата. Това е гадният проблем. Адвокатът ще му издейства максимално благоприятна присъда, но ако Дани издаде Винс или някой друг от групата, Тони ще го убие.

Това беше моментът, в който се разплака.

— Ще го осъдят най-малко на петнайсет, Джо!

— Но какво мога да направя аз, Мари?

— Да накараш мистър Махоуни да го помилва.

Демарко почти се изсмя.

— Мари — започна той и прехапа език, за да не добави едно „тъпа кучко“. — Първо, председателят на Камарата на представителите няма право да помилва осъдени престъпници в щата Ню Йорк. Второ, той в никакъв случай не може да помоли президента да направи подобно нещо.

— Но…

— Виж какво, Мари! Аз мразя теб, мразя и Дани! Но трябва да повярваш, че дори да не ви мразех, пак няма начин той да бъде помилван от когото и да било. А аз не бих могъл да направя абсолютно нищо.

Миг преди да затвори, в слушалката прозвучаха риданията й. По неизвестни причини това го накара да се почувства зле. О, я да върви по дяволите тази кучка! — тръсна глава той. Фраза, която си беше повтарял хиляди пъти след раздялата.

В осем и половина, леко оригвайки се от бърканите яйца с телешко филе — майната им на калориите и холестерола — Демарко бавно влезе в Министерството на вътрешната сигурност. Пет минути по-късно вече седеше в кабинета на Джери Хансън, който физически много приличаше на Анди Банкс: късо подстригана посивяла коса, очила с телени рамки, стегната фигура. Вероятно бивш морски пехотинец, също като шефа си. Може би дясната му ръка по време на службата.

Демарко реши да провери верността на догадките си.

— Служили ли сте в морската пехота с генерал Банкс, мистър Хансън? — попита той.