Майк Лосон - Двойни игри

— Те са около двайсет процента, така ли?

— Да, но все още е рано да правим някакви заключения.

— Кажи нещо за оръжието, с което Реза е избил семейството си. Чух, че… — Нямаше как да каже, че го е чул от брата на Реза, затова преглътна и добави: — Чух, че Реза Зариф никога не е имал лично оръжие.

— Според показанията на един от приятелите му преди около два месеца той е споменал, че иска да си купи пистолет. Къщата му редовно била обект на вандализъм — най-често напръскани със спрей обидни лозунги по вратата, но след неуспешния опит на онези нещастници да взривят тунела в Балтимор семейството му започнало да получава и телефонни заплахи. Това наистина разстроило Зариф. Но както и да е. Приятелят, с когото са използвали частния самолет, потвърди, че Реза е имал намерение да си купи пистолет.

— На негово име ли е регистриран този, който е открит в къщата?

— Не. Но ФБР успя да открие доставчика: някакъв подозрителен тип на име Дони Крей.

— Хей, какво говориш?

— Експертите са намерили отпечатък върху кутия с патрони в къщата на Реза. По-точно върху лепенката, с която се запечатва кутията. Проверката доказала, че той принадлежи на Крей — дребен мошеник, който се занимава с доставка на наркотици и незаконно оръжие. Има досие както в Агенцията за борба с наркотиците, така и във федералното бюро за борба с алкохола, тютюнопушенето и огнестрелните оръжия. Занимавал се с кражби на оръжие, а също така и с препродажбата или размяната на такова. ФБР има всички основания да вярва, че Реза е получил пистолета именно от него. Според тях човек като Реза, стопроцентов арабин на външен вид, не би си купил оръжие от магазин, просто защото собственикът положително би го докладвал като потенциален терорист.

— А откъде са сигурни, че този Крей не е замесен по някакъв начин?

— Причините са две. Първо, единственият отпечатък на Крей в къщата се намира върху кутията с патрони, докато по пистолета има многобройни отпечатъци на Реза. Същото важи и за патроните в пълнителя и използваните гилзи. Ясно е, че Реза лично е заредил оръжието.

Втората причина е липсата на мотив. Дони Крей се занимава с дрога и незаконно оръжие, но няма нищо общо с радикалните ислямисти. Не виждаме причини, които биха накарали дребен мошеник като него да помогне на Зариф в опита му да взриви самолета си в Белия дом.

— Крей признал ли е, че е продал оръжие на Зариф?

— Още не. Бюрото не може да го открие.

— Не може да го открие?

— Тоя тип живее в каравана. От време на време просто я закача на пикапа си и отпрашва в неизвестна посока. Прави го най-често през зимата. Обича да ходи във Флорида, където има приятели. Очаква се федералните да го спипат именно там.

— Но защо това го няма във вестниците? — вдигна вежди Демарко. — Имам предвид отпечатъка на Крей върху кутията с патрони.

— Защото Бюрото не желае да подхранва шантави конспиративни теории, само защото е открит частичен отпечатък от човек, който продава оръжие. А тъпият въпрос, който току-що ми зададе, доказва, че са прави.

Чувстваше се неудобно. Преди жената да седне до него, десният му крак беше протегнат встрани и напред. Но след това беше принуден да го прибере и да притисне колене в облегалката пред себе си. Жената беше едра, с вид на мексиканка. Преди да седне, тя любезно му се усмихна, но беше ясно, че очаква той да прибере краката си. В неговата страна тя щеше да стои права на пътеката, докато той не я поканеше да седне.

На всичко отгоре дори не беше американка, но като повечето жени в тази страна, тоест — като жените, повлияни от тази страна, от нея се излъчваше самоувереност, която го вбесяваше. Тукашните мъже бяха мекушави и незаслужено арогантни, културата като цяло бе упадъчна, но жените бяха по-голямото зло. Излизаха навън без забрадки, не покриваха лицата си, по-младите се обличаха като уличници, но липсата на скромност бе нищо в сравнение с предположението… не, с убеждението им, че са равни с мъжете. И това поведение съвсем не бе характерно само за богатите жени. Жената до него вероятно си изкарваше хляба като чистачка на тоалетни, но въпреки това не се съмняваше, че има право да разговаря с него, да седи до него и да нарушава личното му пространство.

Беше влязъл в САЩ през границата с Мексико, а на път към Източното крайбрежие се беше отбил в един тексаски ресторант. Поръча кафе, а сервитьорката му донесе някаква хладка мътилка, явно останала от предишния ден. Той й направи забележка и поиска горещо кафе.