Майк Лосон - Двойни игри

— Познай! — отвърна той.

— Закъсня! — обвинително го погледна мормончето в момента, в който Еди влезе в караулното. — Освен това си пиян!

Еди се бореше с колана на униформата си, от която висяха неизползваният до този момент пистолет и също така неизползван флакон със зашеметяващ спрей. В крайна сметка успя да промуши проклетото нещо през гайката. Ако не отслабна, ще се наложи да сменям колана, мрачно си помисли той.

— Я млъквай! — изръмжа Еди и се обърна към Били: — По пътя насам видях нещо странно.

— Така ли? — иронично попита приятелят му.

— Да, един „Ел Камино“.

— „Ел Камино“ ли? Имаш предвид онези смешни коли, дето…

— Да. Шантавият ми зет има такава. Но тази, която видях…

— Били, твой ред е да патрулираш — обади се мормончето.

— Млъкни, да те вземат мътните! — изкрещя Еди. — Става въпрос за нещо важно! — Обърна се към Били и добави: — Тая кола съм я виждал спряла край оградата поне два-три пъти, преди стачката…

— По време на нашата смяна? — изгледа го Били.

— Да, но това не е всичко. От колата слезе едно момче — кльощаво хлапе с гърбав нос, което ми е познато отнякъде…

— Виждал си го наоколо? — присви очи Били.

— Не знам — въздъхна Еди. — Но съм сигурен, че го познавам. Сега носеше нещо като сак или раница…

— Твърдиш, че си виждал тази кола, как й беше марката… — започна мормончето.

— „Ел Камино“.

— Няколко пъти, винаги по време на нашето дежурство?

— Точно така. А ти си почисти ушите!

— Трябва да докладваме — каза младежът.

— В никакъв случай! — отсече Били.

— Не знам — промърмори Еди, по-скоро на себе си. — Но нещо в това хлапе не ми харесва.

— Трябва да натиснем копчето! — настоя мормончето и Еди се обърна да го погледне. Очите му възбудено блестяха, сякаш току-що беше видял Исус Христос.

— Да не си превъртял, по дяволите? — извика Били.

Всъщност „копче“ нямаше. Това беше част от служебния им жаргон. „Натискане на копчето“ означаваше три телефонни обаждания. Първото до началника на нощната смяна в рафинерията, когото трябваше да уведомят за възможен проблем със сигурността. Той от своя страна щеше да събере хората си и да ги подготви за евакуация. Второто обаждане трябваше да бъде до някой от големите шефове, а третото — до полицията. Компанията имаше договор с местната шерифска служба, според който в случай на проблем със сигурността на рафинерията ченгетата трябва да изпратят няколко патрулни коли с включени лампи и сирени, след което старателно да претърсят района, подпомогнати от охраната.

Но Еди не беше готов да разговаря с важни клечки и шерифи, особено когато вони на бъчва. И какво щеше да им каже? Че е видял нещо странно, но не се сеща какво?

Но момчето, слязло от онази смешна кола, не му излизаше от главата.

— В правилника пише, че копчето трябва да се натисне дори и при най-малко съмнение за проблем със сигурността — рече мормончето.

— Защо не млъкнеш, да те вземат мътните! — едновременно изкрещяха Еди и Били.

Може би двамата с Били трябва да направим една патрулна обиколка, ама истинска, помисли си Еди. С всички съответни проверки. Освен това чистият въздух със сигурност щеше да му помогне да изтрезнее.

— Ще се обадя! — решително каза младежът.

— Пипнеш ли телефона, ще ти счупя проклетата ръка! — мрачно го предупреди Еди.

Демарко тихо се измъкна от леглото. Тялото на Ели се очертаваше под чаршафите. Един загорял крак стърчеше навън. Какъв късметлия съм, господи, усмихна се той.

Взе бърз душ, облече къси панталони и избеляла тениска на „Редскинс“, нахлузи джапанките и отиде да направи кафе. През прозореца на кухнята се виждаше гладката повърхност на езерото и синьото небе. Отлично. Прекрасен ден, обещаващ приятна разходка с моторницата на лелята.

Отвори входната врата да прибере сутрешния вестник, после си взе чашата с кафето и излезе на верандата. Смъкна придържащия ластик на вестника и пред очите му се появи заглавието на първа страница, отпечатано с тлъсти черни букви: ПРЕДОТВРАТЕНА ТЕРОРИСТИЧНА АТАКА В РАФИНЕРИЯ НА БРЕГА НА ЕЗЕРОТО ЕРИ.

— Господи! — прошепна той и се наведе над текста.

Снощи охраната на рафинерия „Шефийлд“ на брега на езерото Ери предотврати терористична атака, която със сигурност би отнела живота на стотици, а може би и на хиляди. Според говорителя на ФБР Джеръм Хиксън терористът е 14-годишен американски мюсюлманин от Кливланд на име Джавед Хан. Момчето е арестувано.