Майк Лосон - Двойни игри

Зад гърба й проскърцаха обувки и тя спря да следи заглавията с показалеца си. Към нея се приближаваха две кучки с вид на мексиканки. Бианка не хареса изражението на лицата им, но остана спокойна. Още на четвъртия ден от пребиваването си в затвора тя показа на старите обитателки, че е по-добре да не я закачат. Показа им го по един категоричен начин — грозен, дори брутален.

Двете затворнички спряха на няколко крачки от нея. Пътечката между полиците беше прекалено тясна, за да застанат една до друга, нито пък позволяваше на някоя от тях да мине зад гърба на Бианка. После до слуха й достигна ново проскърцване и тя рязко се обърна. Зад гърба й се появи трета затворничка, също с вид на мексиканка.

— Помниш ли Хорхе Ривера? — попита една от жените.

— Кой, по дяволите, е Хорхе Ривера? — вдигна вежди Бианка.

После си спомни. Ставаше въпрос за шофьора, когото беше използвала във Вашингтон.

— Беше мой братовчед — отвърна жената. Ръката й се стрелна към колана на джинсите и се появи отново с остро шило, направено от дръжката на четка за зъби.

Използвайки миниатюрен елмаз, украинецът изряза кръгче в прозореца на хотелската стая. След това се настани удобно и зачака. Водното такси щеше да се появи всеки момент.

Туристическият комплекс „Портсайд“ беше построен на брега на река Елизабет, в непосредствена близост до центъра на град Портсмут, щата Вирджиния. Той се състоеше от просторен летен театър, хотели, барове и увеселителни заведения. Оттатък реката — в Норфък, щата Вирджиния, имаше още по-голям търговски център, носещ името „Уотърсайд“ с много магазини и заведения за хранене. Връзката между двата комплекса се осъществяваше от водно такси, което на всеки половин час превозваше пешеходци и велосипедисти. Украинецът се намираше откъм страната на Портсмут.

В момента и двата бряга сияеха в червено, бяло и синьо — цветовете на американския флаг, върху балони, плакати и знаменца. Хората празнуваха Четвърти юли, националния празник на САЩ. Украинецът знаеше, че вечерта ще има грандиозни фойерверки, и много му се искаше да ги види. Той обичаше празниците и фойерверките. Представяше си как флиртува с дългокраките американски момичета с халба бира в ръка. „Здрасти, казвам се Джон“, щеше да се представи той. А след това щяха да се напият заедно, вдигнали глави към фойерверките над реката.

За съжаление не можеше да остане за фойерверките. Щеше да бъде на километри оттук още преди да са започнали.

Погледна часовника си, а след това напрегна взор към отсрещния бряг. Дори без бинокъл можеше да види водното такси, което се пълнеше с пътници от Норфък. В момента в него се качваха пет-шест мъже с бели униформи. Той знаеше, че наблизо има голяма военноморска база. Мъжете с униформите най-вероятно бяха морски офицери, а може би и адмирали — ако се вземеше предвид човекът, когото придружаваха. Вдигна бинокъла към очите си и го видя. Действително беше заобиколен от адмирали. Чернокож, с добре оформена козя брадичка, той приличаше по-скоро на саксофонист, отколкото на политик.

Украинецът изчака водното такси да стигне до средата на реката и бавно вдигна пушката.

— Поуката от тази история е проста, синко — промърмори Махоуни и хвърли кос поглед към Демарко. — Никога не се занасяй с човек, който си вади хляба с убийства.

Демарко опря крака на парапета и насочи поглед към езерото. В осем и половина вечерта все още беше светло, но и доста горещо. Добре, че над водата полъхваше прохладен ветрец. След като цял ден повърхността на езерото беше гладка като стъкло, в момента тя най-сетне започваше да се раздвижва.

След дълги часове на слънце и каране на водни ски той се чувстваше леко уморен и му беше приятно просто да седи и да си почива. Всъщност чувстваше се направо страхотно! Особено след вчерашния ден, изцяло прекаран в подземния му офис.

Вчера получи две телефонни обаждания. Благодарение на първото той прие поканата, която получи при второто. Първо се обади бившата му съпруга, която му честити рождения ден с цяла седмица закъснение, а после го засипа с благодарности за помощта, която беше оказал на братовчед си Дани. Всичко това можеше да се понесе, но накрая тя изтърси: „Знаеш, че все още те обичам“. Той се въздържа да не тресне слушалката. Остави я леко, почти нежно. А после затвори очи и се помоли на бога да изпрати тази жена на някоя далечна планета.

Беше на път да не вдигне при второто позвъняване, убеден, че Мари отново го търси заради внезапното прекъсване на връзката. Но не беше Мари, а Ели. И първите й думи бяха: „Имам една оферта за теб, момче“.