Тед Косматка - Потрепващите

Той кимна сериозно на себе си, сякаш разкриваше някаква особено мрачна част от живота си.

— А това, което важи при този мащаб, важи и за целия свят. Точно както всички клетки се пораждат от вече съществуващи клетки, така е и в цялата Вселена — там виждаш единствено непрекъсната верига от събития, свързани едно с друго чак до някаква първопричина — Аристотел я нарича неподвижен двигател. Има ли някакъв смисъл в живота, някаква по-висша цел? Оглеждам се и се питам къде е Бог във всичко това — първопричината без кауза? Дали изобщо е необходим?

— Вие говорите за религия, не за наука.

Очите му отново откриха моите в отражението на стъклото.

— Един учен, Стивън Уайнбърг [20] Стивън Уайнбърг е американски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1979 г. — Б. пр. , е казал: „Колкото по-разбираема става Вселената, толкова по-безсмислена изглежда“.

— Да, знам този цитат.

— А не разбирате ли, че вашият експеримент ни даде точно това.

— Какво?

— Светлината в плътта — каза той. — Смисълът на всичко. Бил е там през цялото време.

Отдалечи се от прозореца, върна се до бюрото и потъна в кожения си стол.

— Знаете ли, че съм близнак? — попита той. — Не? Е, така е.

Опитах да си представя какъв би бил светът с двама като него.

Сякаш прочел мислите ми, той продължи:

— Брат ми е умрял при раждането.

— Съжалявам.

— Когато учех в католическото училище, се чудех как точно би се получило одушевяването в нашия случай, щом като ние с него сме били едно тяло. Дали това тяло е имало една душа, която се е разделила на две, или за краткото време, когато сме били едно под защитната обвивка на бластоциста, е имало две души и именно те са причинили разделянето на две тела? Близненето е грешка, в това няма съмнение, но що за грешка? Вероятно именно присъствието на две души причинява близненето, а не е следствие. Или пък ние с брат ми сме имали само една душа. Кой я е взел, той или аз? Или сме си я поделили?

Тогава започнах да разбирам какви демони го преследват. Що за детство е създало човек като него. Лекар, превърнал се в пастор, който се беше превърнал в това, което виждах сега, в мъжа, който седеше пред мен.

— Ами хората, които изобщо нямат душа? — продължи той. — Както вярват калвинистите — спасени и неспасени, предопределени още преди раждането [21] Според калвинистите „избраните“ (т. е. хората, които Бог е избрал да приемат Христа и затова да получат опрощение) са предопределени да бъдат праведни и само техните души ще получат спасение. — Б. пр. . Може би именно те са прави.

— Не ви смятах за калвинист.

— Никога не съм бил. Това ми напомня за моментите в живота ми, когато съм разсъждавал над различията между нас. Откъде се вземат убийците? Взирал съм се в очите на хора и не съм виждал разкаяние, съжаление, никаква мисъл за живота на другите. Кой може да се вгледа в лицето такъв човек и да не се запита дали пък между нас няма и такива, които са лишени от искрата на човешкото?

— Това ли ще е следващият ви експеримент? — попитах аз. — Тест за социопати?

— Като се опитваме да си присвоим привилегия, която се полага единствено на Бог, ние си просим бедствието.

— И каква е тази привилегия?

— Ясното зрение, разбира се — способността да прозрем природата на човешкото съзнание или липсата му.

Лицето му помръкна.

— Не възнамерявам да правя повече експерименти. Не само вие сте изгубили някого.

Не се усетих веднага, но думите му ме връхлетяха със силата на товарен влак.

— Вие кого изгубихте?

По изражението му разбрах, че е казал повече, отколкото е възнамерявал. Усмихна се бавно, но не отговори.

— Защо ме излъгахте за Брайтън?

— Казах ви, не познавам такъв човек.

Вдигна поглед към мен и тогава ми просветна.

— Заради него сте сложили тези врати.

Той се изсмя тихо. Ако досега очите му издаваха умора, вече изглеждаше изтощен.

— Някои мистерии опитваме да разрешим, от други се стараем да избягаме. Как нищото създава живот? Човекът само плът ли е? И най-голямата мистерия, чийто отговор един ден ще научим.

— Коя е тя?

— Какво идва след смъртта? Но аз все още не искам да научавам точно този отговор.

— Аз също.

— За да вярвате в Бог, господин Аргус, трябва да вярвате и в дявола. Запитайте се кой от двамата е по-вероятно да ви преследва сега? В определени моменти от живота си не бях вярващ. Каква невероятна ирония — именно срещата с дявола може да накара човек да се обърне към Бог.