Саймон Бекетт - Мъртви води

— Сигурно е имало много недоволни — започвах да разбирам откъде идва натискът, за който Лънди спомена по телефона.

— Не беше толкова зле, колкото може да се очаква. Имаше план да се изгради яхтено пристанище. Говореше за прокопаване на канали в естуара, построяване на хотел, преобразяване на целия регион. Би отворило много работни места за местните и това притъпи болката от ликвидирането на стридоловната база. Само че природозащитниците оказаха голяма съпротива и, докато вървяха споровете, сър Стивън просто заряза мястото. Може да си позволи да не бърза, а и има достатъчно политическо влияние да спечели накрая.

Хора като него обикновено печелеха. Погледнах към калното дъно на естуара, където водата вече се покачваше.

— И как е замесен синът му в цялата работа?

— Не е. Или поне не директно. Лео Вилиърс е, така да се каже, черната овца. Единствено дете, майка му починала, когато бил малък. Изритали го дори от частно военно училище и след това отпаднал от университетско офицерско обучение в последната година. Баща му все пак успял да го вкара в Кралската военна академия, но и нея не завършил. Без особена причина, така че вероятно се е издънил в нещо, а баща му е дръпнал някой конец, за да прикрие нещата. След това просто минаваше от скандал на скандал. Майка му оставила попечителски фонд на негово име, така че нямаше нужда да работи и май му харесваше да си докарва неприятности. При това беше хубавец — като лисугер в кокошарник с момичета, но се държеше зле с тях. Развали няколко годежа и се забъркваше в какво ли не — от шофиране в пияно състояние до телесни повреди. Баща му е много загрижен за името на рода Вилиърс, така че семейните адвокати не остават без работа. Но дори сър Стивън не успяваше да прикрие всичко… — Лънди ме погледна притеснено. — Ясно е, че казаното си остава между нас, нали?

Постарах се да не се усмихвам:

— Не бих казал и дума.

Той кимна удовлетворен.

— Както и да е, казано накратко, известно време изглеждаше, че е мирясал. Баща му сигурно е мислел същото, понеже се опита да го насочи към политиката. Говореше се, че ще става депутат, даде интервюта за местната преса. Обичайната шумотевица. После изведнъж всичко секна. Местната партия намери друг подходящ кандидат и Лео Вилиърс се покри. Все още не сме наясно защо.

— И по това време е изчезнал физически?

Лънди поклати глава:

— Не, онова беше доста по-рано. Но изчезна друг човек. Местна жена, с която е имал афера.

В този момент осъзнах, че съм разбрал целия случай погрешно. Не ставаше дума просто да се открие изчезнал човек. Бях приел, че Лео Вилиърс е жертвата, но той не беше.

Беше заподозреният.

— Това е изцяло поверително — допълни инспекторът и понижи глас, въпреки че наоколо нямаше кой да ни подслуша. — Не е пряко свързано с днешното издирване, но е по-добре да сте наясно с предшестващите събития.

— Смятате, че Лео Вилиърс я е убил?

Инспекторът сви рамене.

— Така и не намерихме тялото, така че не можехме да докажем нищо. Но той е единственият сериозен заподозрян. Жертвата беше фотографка, премести се тук от Лондон преди две-три години, когато се омъжи. Ема Дерби — бляскава и много привлекателна. Такива жени не се намират в западнали краища като нашия. Лео я нае да му направи официалните снимки, когато се канеше да влиза в политиката, а после и за вътрешния дизайн на дома си. Оказа се, че не се е занимавала само с това, тъй като и икономът, и градинарят поотделно твърдят, че са виждали в спалнята на собственика полугола жена, която съвпада с описанието на Дерби.

Лънди стисна неодобрително устни, потупа се по джобовете и извади таблетки срещу киселини. Обели две хапчета от ивицата фолио.

— Изглежда са се скарали — продължи, докато дъвчеше таблетките. — Имаме няколко свидетели, които са я чували да се оплаква и да го нарича "арогантно шибано прасе" на някакъв лъскав политически купон, малко преди да изчезне.

— Разпитахте ли го?

— Не беше от особена полза. Той отрече да е имал връзка с Дерби, твърдеше, че му се предлагала, но я отблъснал. С минало като неговото е трудно да се повярва, особено след като няма алиби за деня, в който е изчезнала. Твърдеше, че е отсъствал, но не казва къде е ходил и не предложи начин да го потвърди. Очевидно криеше нещо, но семейните адвокати измисляха всякакви пречки и заплашваха да ни съдят за тормоз, ако даже погледнем накриво Лео. А без труп и улики не можехме да направим много. Претърсихме района около мястото, където са живели Ема Дерби и съпругът й, но там са предимно солени блата и тинести местности, където не може да се влезе пеша. Идеалното място да се отървеш от труп. Истински ад за претърсване, така че намирането на каквото и да е там е почти невъзможно. А след това изчезна и самият Лео Вилиърс, общо взето — това е…