Саймон Бекетт - Мъртви води

Ясно беше, че ме вижда в тази роля.

С въздишка се наместих в креслото и отпих от бирата. Изобщо не се чувствах в настроение за провинциални празненства, но Джейсън и Аня бяха стари приятели. Познавах Джейсън от медицинския университет и бях срещнал съпругата си на един от неговите купони. Когато напуснах Лондон след смъртта на Кара и дъщеря ни Алис, оставих приятелството да се разсъхне заедно с всичко останало и така и не стигнах до възстановяването му, след като се върнах.

Джейсън обаче се свърза с мен точно преди Коледа, след като видял в новините името ми във връзка с проваленото разследване в Дартмур. Оттогава няколко пъти се срещах със семейството му и с облекчение открих, че липсва неудобството, което очаквах. Бяха се преместили, откакто изгубихме връзка, така че ми спестиха горчивите спомени, които старата им къща щеше да пробуди. Сега живееха в просълзяващо скъп дом в Белсайз Парк и имаха вила в Котсуолдс.

Именно там щях да ходя утре. Едва след като приех поканата, научих, че има уловка.

— Поканили сме още няколко души — съобщи ми Джейсън. — Аня иска да те запознае с една дама. Тя е адвокат по наказателни дела, така че би трябвало да имате доста общи теми. Сещаш се, полицейски истории и подобни. Плюс това не е омъжена. По-точно е разведена, което е все същото.

— Значи за това става дума? Опитвате се да ме уредите с някого?

— Не аз, Аня — обясни приятелят ми подчертано търпеливо. — Но запознанството с красива жена няма да те убие, нали? Ако се харесате, прекрасно. Ако ли пък не, какво толкова? Просто ела и каквото стане.

В крайна сметка се съгласих. Знаех, че двамата с Аня имат добри намерения, пък и купонджийският ми календар не беше препълнен напоследък. Сега обаче перспективата да прекарам празниците с непознати ми се струваше ужасна идея. Е, вече е твърде късно. По-добре се възползвай, доколкото е възможно.

Уморено се надигнах и се захванах с вечерята. Когато телефонът звънна, помислих си, че е Джейсън, който проверява дали ще отида. Не отричам, че ми хрумна да измисля извинение в последния момент, но после видях, че номерът на екрана е скрит. Реших, че е някое рекламно обаждане, и за малко да не вдигна, но старите навици се задействаха.

— Доктор Хънтър ли е?

Обаждаше се мъж и гласът беше твърде стар за телемаркетинг.

— Да, кой е на телефона?

— Аз съм инспектор Боб Лънди от полицията в Есекс… — Лънди говореше спокойно, даже бавничко, с по-скоро северняшки, отколкото крайбрежен акцент. Ланкашир, помислих си. — В неудобен момент ли ви хващам?

— Не, нищо подобно… — оставих бирата, напълно забравил за храната.

— Извинете, че ви безпокоя по празниците, но името ви ми даде главен инспектор Анди Макензи. Работили сте с него по разследване на убийство преди време?

Каза го като въпрос, но аз си спомнях Макензи достатъчно добре. Беше първият случай, по който работих, след като изгубих семейството си, и фактът, че чувах името му точно когато мислех за онези дни, бе странно съвпадение. По онова време Макензи беше само инспектор и връзката ни не се оказа от най-леките. По-скоро по моя вина, отколкото по негова. Затова бях благодарен, че ме е препоръчал.

— Точно така — отвърнах и се постарах да не възлагам големи надежди на разговора. — С какво мога да съм полезен?

— Съобщиха ни за забелязан труп в естуара [2] Поради спецификата на крайбрежието в Есекс повечето реки в района завършват не с делта (т е. не се разделят на притоци), а с естуар, който е под силно влияние на приливите и отливите. В това графство е и естуарът на Темза. — б. пр. Солтмиър, на няколко километра по брега от Мърси Айлънд. Не можем да свършим кой знае какво тази вечер, но точно след изгрев има отлив. Имаме доста добра представа къде може да е изплувало тялото, затова ще започнем с претърсването и операцията по изваждане на останките веднага щом осветеността ни позволи. Знам, че звъня без предупреждение, но дали има възможност да се видим с вас там утре сутрин?

Сетих се за купона на Джейсън и Аня, но само за секунда. Щяха да ме разберат.

— Искате да съм на линия за изваждането?

И преди бях работил по случаи с удавници, но обикновено ме викаха, след като са извадили тялото. Съдебните антрополози се намесваха, ако има останки от скелет или тялото е силно разложено. Ако ставаше дума за скорошно удавяне и тялото бе в относително добро състояние, нямах работа там. А и това нямаше да е първата фалшива тревога, вдигната от плаващ чувал за боклук или вързоп с дрехи.