Бел се усмихна също толкова криво, колкото и Кени.
— Ако толкова искаш да разбереш кои са банките — прошепна му Кени, — търси във вестниците кой е консолидирал Карнеги и Фрик и ги е превърнал в „Американска стомана“.
Бащата на Бел беше банкер в Бостън. Бостън беше далеч от Ню Йорк и банките в двата града работеха различно. Но ако Айзък бе научил нещо от баща си, то беше, че диригентите винаги се криеха.
— Няма да са във вестниците, Кени. Тези, които дърпат конците, са останали зад кулисите — каза Бел.
Кени извади една картичка от джоба си и я подаде на Бел.
— Ето ти железопътен пропуск, ще ти свърши работа навсякъде в страната. Отиди в Бостън и питай баща си.
— Не си говорим.
— Защото си детектив?
— Иска ме в банката.
— И какво ще правиш?
— Ще работя като детектив.
— Лоша работа. Баща ти е много свестен.
— Знам, страхотен е — каза Бел и посочи пропуска. — Може ли да го задържа?
— Дядо ти ти е оставил предостатъчно. Можеш да си позволиш да си купиш билет.
— Ще ми се да го задържа въпреки това — каза Бел. — Парите говорят, но пропуск от сина на додото говори на висок глас.
Прислужниците отнесоха черупките от стриди и чиниите от супа и донесоха хайвер, херинга и пастет. Бел премина от шампанско на бяло вино, а Кени остана на уиски.
— Ще купите ли мините на Глийсън? — попита Бел.
— Някой ни изпревари. Изяде цялата му компания с парцалите.
— Кой?
— Нямам никаква представа.
— Явно не е бил някой питсбъргски додо — рече Бел.
— Братко — каза Мери Хигинс — Връщам се в Питсбърг.
Джим от известно време се притесняваше, че сестра му ще направи точно това. В Западна Вирджиния хиляда миньори бяха изгонени от бараките си в Глийсънбърг. Някои се бяха приютили в палатков лагер — обичайната съдба на работници, заменени от по-евтина работна ръка. Някои обаче бяха поели на тълпи към Питсбърг с надеждата, че вестниците ще подемат историите за мъже, жени и деца, оставени да мръзнат под студения дъжд без хляб и препитание и ще предизвикат симпатията на хората. Можеше и да се получи. Можеше дори президентът Рузвелт да събере смелост и да се намеси.
Хиляда души, поели през богатата на въглища долина на Мононгахела имаха добри шансове да удвоят броя си, а после да го удвоят отново и отново, докато преминават покрай стотиците мини по пътя. Десет хиляди, двайсет хиляди или петдесет хиляди души пред портите на Питсбърг можеха да сложат началото на всеобщата стачка, за която мечтаеше Хигинс. Но самият той се колебаеше дали да стане част от всичко това.
Убийството на Черния Джак промени настроенията за лошо. Губернаторите заплашваха да повикат жандармерия. Обвинители започваха дела. А собствениците на мини бяха спрели с претенциите за въздържаност.
— Предостатъчно сме заети и тук. Стачката на хората от топилните е пълен провал.
— Прочети това! — Мери пъхна в ръцете му един „Денвър поуст“ и извади изпод леглото пътната си чанта.
Джим зачете.
— Какво е това? Знаем, че Глийсън е бил взривен.
— Продължавай да четеш. Разбираш ли какво е станало после?
— „Потъналите шлепове блокирали реката за четири дни.“
— При Питсбърг реките не са дълбоки, нали? — попита Мери.
— Не особено. Мон е не повече от три метра, на много места и по-малко, в зависимост от валежите. Алегени — горе-долу същата.
— А Охайо?
— Отново същата… Защо?
Погледът на Мери гореше.
— Защо? — попита той нетърпеливо.
— Всеки евтин работник, който е поел към Питсбърг, трябва да бъде превозен първо с влак към източните градове, а после на запад — с шлеп.
— Не разбирам — каза Джим.
Разбираше чудесно, но не искаше да го каже на глас.
Мери го каза вместо него:
— Шлеповете край Глийсънбърг са блокирали реката за четири дни. Един товар само, братко, само един! А какво ще стане в Питсбърг, ако много, много повече шлепове потънат и блокират реката?
— Няма да се превозват въглища — каза Джим Хигинс.
— Никакви въглища за фабриките в Питсбърг. Никакви въглища за източните градове. Никакви товари по течението на Охайо.
— Но миньорите вече тръгнаха на протест. Ами шествието? То е мирно.
— Те ще имат нужда от всяка помощ, която може да им се окаже. Това ще им помогне.
— Саботажът е война, Мери!
— Въглищата са кръвта на капиталистическата класа.
— Войната значи смърт.
— Точно така, братко! Без въглища капиталистическата класа ще загине.
Читать дальше