Клайв Касслер - Стачникът

— Но това не променя факта, че „Ван Дорн“ е заета с друго — отвърна нервно шефът му.

Бел сякаш не го чу.

— Въглищата са незаменими за отопление, за кокс, от който се прави стомана, за топилните, за електричество, за осветление, за водни помпи, асансьорите, земеделските кладенци, както и за гориво, там където дървата не достигат. Въглищата захранват бойни кораби, презокеански лайнери и влакове…

Ван Дорн кимна нетърпеливо, мислейки си „Още една причина да инвестирам в супервъглищата на Джак Финърти“, а на глас отвърна на Бел:

— Напълно съм наясно, че не можем да си представим какво богатство осигуряват въглищата на някои хора, както и каква голяма полза имат за държавата.

— Само че това богатство и тези ползи могат да изкарат наяве най-лошото у хората — не се предаваше Бел, — независимо дали са работници, собственици или банкери, които инвестират в бизнеса. Бих могъл да започна разследването си с Уоли Кисли, Мак Фултън и Уиш Кларк.

— Само с тях? — не скри изненадата си Ван Дорн.

— Кисли е експерт по експлозивите. Фултън разследва работнически случаи от бунтовете в Хеймаркет насам. А момчетата до един казват, че Уиш е най-коравият боец в агенцията, което и самият аз видях, когато ми позволихте да работим заедно с него в Уайоминг и после в Ню Орлиънс.

— Това ще те направи най-младият шеф на отряд в историята на агенцията.

— Не, сър. Бил сте по-млад, когато сте повел първия свой отряд.

— Тогава времената бяха по-прости.

— По една пълна случайност, вашият отряд се е състоял от същите трима души.

Този път Ван Дорн въздъхна дълбоко.

— Добре, може да вземеш Уебър и Фийлдс — рече той, наричайки Кисли и Фултън с прякорите им, дошли от двама герои от комиксите. — Те са в Чикаго, но един бог знае къде е Уиш Кларк.

— Ще го открия.

— Ако успееш, тогава може да го включиш в отряда си.

— А може ли да взема и господин Бронсън?

Веждите на Ван Дорн не можеха да се качат по-високо на челото му, дори ако Бел бе поискал с него да тръгнат шампиона в тежка категория Джим Джефрис, президента Рузвелт и половината му кавалеристи — доброволци.

— Хорас Бронсън е зает в Сан Франциско — отвърна студено шефът.

Бел не се изненада, но знаеше, че трябва да си пробва късмета и затова попита:

— А може ли да отделите още някого, сър?

— Ще трябва да се справиш с тези, с които разполагаме — отвърна сухо Ван Дорн. — Няма да ви е лесно, затова не се изпълвай с излишни надежди. Уебър и Фийлдс са много опитни, но вече не са млади… меко казано. С тях работихме в годините, когато мъжете бързо старееха. А Уиш… е, ти знаеш…

— Винаги сте казвал, че втори копой като него няма.

— Когато е трезвен — стрелна в отговор Ван Дорн.

— Прав сте, сър. Няма да е лесно. А бихте ли помислил дали да не наемете като мой младши детектив един приятел? Много го бива с юмруците. Когато го срещнах, беше капитан на боксовия отбор на Принстън.

— Без съмнение това ще му върши чудесна работа, ако се сблъска с колежанчета, решили да вършат престъпления.

— Много е добър в работата под прикритие. Искаше да става актьор.

— Защо не е актьор тогава?

— Майка му забрани.

— Да слушаш майка си е похвална черта от характера, но рядко подхожда на корави детективи — отвърна сухо Ван Дорн.

— Има си предостатъчно характер за работата, а Кисли и Фултън ще му покажат какво да прави с него. Сър, наистина още един човек ще ми е от полза.

Ван Дорн не бе напълно убеден.

— Ще трябва да говоря с него и да го преценя.

— Вече сте говорили.

— Как така? Кога?

— Мисля, че визитката му е в джоба ви.

Ван Дорн посегна към жилетката си и ръката му замръзна.

— Джак Финърти?

Бел едва устоя да не се разсмее с глас.

— Като имам предвид всичко, което научих за въглищата покрай този случай, господин Ван Дорн, не бих си заложил спестяванията на супервъглищата.

Ван Дорн почервеня като мустаците си.

Очите му се превърнаха в леденосини висулки, а огромният му гръден кош се изду като на бик, готов за нападение. Бел се подготви за грандиозно избухване, но накрая шефът му се разсмя.

— Преметнахте ме!

— Трябваше да измислим начин да покажем колко го бива.

— И още как. Наистина се вързах… Е, върза ме събратът — ирландец.

Бел вече не криеше усмивката ми.

— Ти пък какво се подсмихваш?

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, сър, но „събратът“ ви ирландец е пряк потомък на английските и холандски основатели на Ню Йорк. Името му е — Арчибалд Ейндъл Абът Четвърти, на първо място в списъка на Четиристотинте.