Джон Кей: Тракийският капан

Не е ли ясно, че всяка идея, всяко постижение на духа може да се използва с противоположни намерения?

Чрез Кейт аз получих невероятен дар от Орфей, ала какво би сторил на мое място някой друг? Наивно е да разчитам, че всички, които се сдобият с подобен дар, ще проявят висок морал и сами ще ограничат желанията си заради доброто на другите.

Въпрос на време е някой да се опита да получи пълен контрол над умовете и душите. Какво ще поиска да постигне със способността за свръхясно мислене един талантлив и могъщ злодей? Дали утрешният свят няма да стане много по-непредвидим, ако музиката, възкръснала след толкова векове, се превърне в световен хит?

Кейт мисли, че повечето хора биха я възприели като своеобразен наркотик, ала опасността идва от онези, чиито мисловни способности ще се усилят многократно. Но как може да се определи кои ще бъдат те? Музиката очевидно не е повлияла на двамата професори така, както на мен. Какво ли е нужно за по-дълбокото й възприемане?

„За Одисеи лирата на Орфей е била страшно оръжие, гласи древният ръкопис. Песните на сирените не могат да се мерят с тези на Орфей, казва Добрев.

Музиката е само основата. Всичко оттам нагоре зависи от словото, казва Кейт.“

Какво е пеел на своите слушатели великият поет? Онези химни, за които добре каза, че превъзхождат химните на Омир със своята доброта и поетична сила? Дали някои днес би могъл да ги преведе обратно на оригиналния език? Щом само музиката на Орфей ме промени така, какво ще стане, ако чуя и думите?

Чакай, чакай, а каква цена ще се наложи да заплатя, ако се излъжа да угодя на това свое недообмислено желание? Защо се сещам за любимия си лимерик 16 16 Характерно хумористично петостишие. — Бел.прев. , в който се описва как една млада дама решила да се впусне в опасно приключение?

Има приключения, които те унищожават или променят завинаги. Искам ли да бъда някой друг? Имам ли право да въвличам в пътуване с неизвестен край цялото човечество или дори само най-добрата и интелигентната част от него?

Някои знания е по-добре да останат скрити, каза ми в края срещата ни в Брадфорд Ди. Сега си давам сметка колко е бил прав. Не бива да му разкривам това, което сега знаем само аз и Кейт. Може да реши, че е негов дълг да съобщи какво е научил, и тогава… Само че как да укрия от него, че зная повече, отколкото му казвам?

Той ме улеснява, като продължава да ме разпитва, без да обръща внимание на паузата, която направих. А дали наистина е имало някаква пауза? Дали проблясъците на свръх яснота не са също тъй кратки, както проблясъците на светкавица?

— Какво възнамеряваш да правиш, Джон? Предполагам, че ще се върнеш към старите книги и мъртвите езици.

— Едва ли, сър. Този път смятам да се отдам на музиката.

Той видимо се напряга. Нехайно подхвърлям:

— Вашите разбивани на кодове успяха ли да се справят с някои от пергаментите, които ви изпратих?

— Не. Защо питаш?

Аз не отговарям. В очите му се загнездва тревога.

— Да не би да искаш да кажеш, че в тази история за психотропното оръжие на траките има нещо вярно?

— Не, сър, поне доколкото мога да съдя по оскъдните късчета информация, които успях да събера от тук от там. Мисля, че никой не е успял и няма да успее да извлече от тези ръкописи описание на някакво оръжие. Затова пък разбрах, че траките са открили много изтънчен начин да надделеят в информационната война, която враговете им започнали срещу тях. Нуждаели се само от малко време. Около две хилядолетия и половина.

Ди присвива очи.

— Говориш с недомлъвки, Джон.

Недоумението му само по себе си е по-добро от всякаква награда. Аз се подготвям за дълго обяснение:

— Не става дума за оръжие, сър, а за езотерична гатанка или, по-скоро, за един интелектуален капан. Наричат го „Тракийския капан“…

27 септември

Долината на тракийските царе

Светът отново е прекрасен. Лежа потопен до шия в басейна, а целебната кал на Баня нежно обгръща цялото ми тяло. От време на време поглеждам звездите. Изведнъж се ухилвам на себе си, защото откривам недоловена досега хедонистична нотка в един от пълните със самоирония български вицове. „Знаеш ли, че ще сменят лъва на герба с хипопотам?“ „Не, защо?“ „Защото сме затънали до ушите в калта, ама ей такава уста сме отворили.“