Джон Кей - Тракийският капан

— Ти вкара хората ми в капан — процеди наемникът през зъби. — Сега половината са мъртви, а другите — опозорени, защото заради теб предадоха оръжията си. И ти продължаваш да ги унижаваш, като се биеш с един грохнал старец. Поне го направи с моя нож. Не взимай оръжие, което врагът ти подхвърля като милостиня. Ръката му се стрелна зад гърба.

„Ще ме убие“, помисли Каландара. Дауд беше верен воин и като негов сюзерен той също му дължеше вярност. Вместо това го беше предал, а при предателство пущунските закони на честта не знаеха милост.

Дауд обаче бавно протегна десницата си напред. Каландара сведе поглед. Не, не беше сбъркал. Дауд му подаваше камата си с върха, а не с дръжката напред. Това беше ясен знак, че присъдата му е произнесена и той трябва да умре.

Пое оръжието. Кокалената дръжка легна удобно в дланта му и Каландара за миг притвори очи. Трябваше да овладее слабостта, която усещаше в коленете си. Знаеше, че предстои да заплати за всички грешни избори, които беше правил, ала все още не можеше да си позволи да го стори. Преди това искаше да осъществи своето най-голямо желание: за пръв и последен път през объркания си живот да се почувства свободен като птица. Това можеше да стане по един-единствен начин. Той размаха камата на Дауд и полетя напред към ножа на врага си.

Смъртта се спусна отгоре му като орел. Заби клюн в сърцето му, впи остри нокти в душата му и я отнесе. Той потъна в мрака, усмихвайки се на звука на нейните криле.

— Бих искал да знам защо Масуд е станал такъв.

— Ще разбереш, но се съмнявам, че ще ти се понрави. Моите хора сега обискират тая негова крепост край реката. Казаха, че навсякъде се валяли трупове. Изглежда, че той е устроил там същинска касапница. Отвратителен човек.

— И все пак с големи заложби, сър. Бих казал, че е роден за водач и при това е много харизматичен.

— Ти май не одобряваш, че го оставих на съдбата му.

— Само отбелязвам, че той е далеч по-опасен, отколкото изглежда.

— Ти би бил още по-опасен, Джон, но за щастие взимаш правилните решения. Струва ми се обаче, че в момента правиш грешка.

— Каква грешка, сър?

— Граматическа. Говориш за този Масуд в сегашно, а не в минало време. Когато си тръгнахме, той се намираше сред врагове и, което е още по-лошо, бивши поддръжници. Освен това останах с впечатление, че има да разчиства сметки със самия себе си. Не мисля, че все още е жив.

Някои знания идват само с възрастта. Ди е забелязал нещо, което аз съм пропуснал. Сега обаче се оглежда с недоумение.

— Джон, защо искаше да дойдем тук?

Двамата сме застанали почти в центъра на огромната елипса на древната крепост. Слънцето наднича иззад високите й стени.

— Мислех, че след като сте дошли дотук, сър, ще бъде срамота, ако не видите Бала Хисар (Голямата крепост). Казват, че това са най-впечатляващите крепостни стени в света.

— Но те са полуразрушени — възразява той.

— Именно, сър. Някога, в целия си блясък те са се издигали толкова високо, че когато вятърът веднъж изтръгнал знамето от главната кула на крепостта, то паднало на тридесет мили оттук.

Той леко накланя глава и се съсредоточава.

— Като слушам как вие вятърът горе, не ми прилича на измислица. Как са успели да натрупат толкова глина, без тя да подаде и стените да се срутят?

— Защото това не е проста глина, сър. Местните жители са правели самани — блокове от примесена с трева и камъш глина, изчаквали са слънцето да ги изпече добре и са ги редели като тухли. Напълно ги разбирам — наблизо няма годни за градеж скали, така че им се е налагало да се справят с наличните материали.

Лицето му се превръща в каменна маска.

— Да не би да намекваш, че и на теб се е наложило да се справяш по същия начин?

— Вие го казахте, сър. Истината е, че без помощта на двамата професори нямаше да мога да се справя.

Ди придобива официален вид.

— Джон, съжалявам, но при цялото ми възхищение и благодарност за това, което свърши, съм длъжен да те скастря. Премиерът е бесен, че заради теб ще му се наложи да дава обяснения на най-добрите ни съюзници. Ако отново предизвикаш дипломатически скандал с небрежността си, ще бъдеш уволнен, преди да успееш да кажеш МИ6. Без предизвестие, обезщетение и право на пенсия.

— Мога ли да попитам за каква небрежност става дума, сър?

Той ме поглежда да се увери, че не го будалкам.

— Разбирам, че си бързал да препуснеш час по-скоро, за да спасиш дамата, но поне да беше разбил някъде проклетия трети дрон? Защо си го оставил да обикаля на двеста фута от радара?