Джон Кей - Тракийският капан

Каландара се усмихна на себе си. Знаеше по какъв начин шпионинът е „купил“ пергаментите и тази тайна му даваше още един лост за влияние над него.

— Къде живее твоят музикант?

— В Балх — англичанинът погледна към прозореца, през който не се виждаше нищо. В дълбоката афганистанска провинция нощният мрак е непрогледен. — Сега е вече късно, но утре сутринта ще ти го доведа.

Решението дойде спонтанно и Каландара видя в този факт знак от Съдбата.

— Не. Кажи ми къде живее и аз ще го намеря сам.

Лицето на Джон придоби объркано изражение.

— Не зная адреса, но мога да те заведа.

— Ще го намериш ли в тъмнината?

— Дори със затворени очи.

— Чудесно. Надявам се, че няма да се обидиш, но предпочитам да взема някои предпазни мерки, за да не ти хрумне отново да избягаш.

Той отиде до вратата, отвори я и извика в коридора:

— Парвез, донеси два чифта белезници!

— Ако той само мръдне, застреляйте жената — каза Каландара. — Окови ги.

Шпионинът застина с вдигнати ръце. Парвез мина зад гърба му и щракна халката на белезниците върху дясната му китка. После се пресегна и хвана ръката на жената.

— Не тази! — изръмжа Каландара. — Закопчай ги така, че жената да остане зад гърба му.

Парвез се захили. Сега разбра защо шефът му нареди да приготви два чифта белезници. Хрумването му беше гениално. С жена зад гърба и ръце, приковани към нейните, и Брус Лий не би могъл да направи много.

— Сега ще си поприказваш с твоя шеф — каза Каландара, когато Парвез приключи с белезниците.

Лицето на англичанина не трепна.

При вида на Кейт, която е полускрита зад гърба ми, Базъл пребледнява. Възползвам се от краткия миг на изненадата, за да предопределя по-нататъшните му действия. Повдигам дясната си ръка, за да може той да види белезниците, и подхвърлям през рамо:

— To jest moj szef, pan Bazil. (Това е моят шеф, господин Базъл.)

После довършвам представянето с очи, впити в очите на Базъл:

— Мистър Хензлоу, това е моята приятелка Кейт Кохановска, с която се срещнахме случайно в Кабул. За съжаление, тя почти не говори английски.

По този начин пускам в действие механизма на социалното очакване. За Базъл думите ми означават нещо, което Масуд не е в състояние да разчете: „Искам да потвърдиш думите ми пред тези хора. Двамата с Кейт сме в тежко положение и единственият, на когото можем да разчитаме, си ти.“ Дори да е отстъпил пред шантажа на Масуд, в този миг Базъл няма как да ме опровергае и да разкрие коя всъщност е братовчедка му. За него това би било все едно да извърши морално самоубийство пред мен, пред Кейт и в собствените си очи.

Преди той да успее да реагира, Кейт се включва в замисления от мен етюд с няколко думи на развален английски:

— Ти мен наричаш Кейт. Моля!

— Дамата на какъв език говори? — пита Базъл, с което потвърждава, че двамата сме от един и същ отбор. От раменете ми се смъква цял тон тухли.

— Само полски.

— Тогава й преведи, че се радвам да се запознаем.

17 септември

Балх

Дауд пристигна от Кабул с петдесет човека в десет вечерта. Три часа по-късно ги раздели на две и с тридесет от тях тръгна по къщите, за да ликвидира всички потенциални издайници.

Селим, неговият пръв помощник, потегли начело на по-малката група за Балх, използвайки като водач окования за жената английски шпионин. Каландара и Парвез потеглиха след тях със сивия микробус. В два след полунощ група въоръжени мъже обгради квартала, където ги заведе Джон Кей. Прозорците на къщата, която ги интересуваше, обаче още светеха.

Тъй като искаха операцията да бъде проведена без много шум, наложи се да изчакат близо час. Планът на Селим предвиждаше да приспят кучетата пазачи, като им подхвърлят примамки с месо. После двама души трябваше да се прехвърлят през високата почти девет фута кирпичена ограда и да отворят масивните дървени порти отвътре. Според помощника на Дауд, когато двадесет въоръжени мъже нахълтат в къщата, никой от спящите вътре не би посмял да окаже съпротива.

Началото беше неочаквано лесно — в двора на къщата нямаше никакви кучета. По трима души притичаха от двете страни на портата и двамината по-яки от всяка тройка повдигнаха третия. Два тъмни силуета увиснаха на ръце от вътрешната страна на оградата и леко скочиха долу. Останаха клекнали, докато се уверят, че в къщата няма никакво движение. После отвориха добре смазаните порти и две пристъпящи на пръсти нишки от хора влязоха в двора.